Клайв Къслър - Циклопи

Шофьорът на зила натисна нетърпеливо клаксона и часовият като че ли се смрази на място от нерешителност. Шофьорът на лимузината отново натисна клаксона и извика през прозореца си:

— Отдръпнете тази кола встрани и направете път да минем!

Тогава Фигуероа се намеси и започна да крещи на руснака отзад:

— Ей, руски глупак, я млъквай и върви да се изкъпеш, че оттук надушвам вонята ти!

Руският шофьор отвори вратата, изскочи иззад кормилото и избута часовия настрани. Беше огромен, с набито тяло и малка глава. Нашивките му показваха, че е сержант.

— Идиот такъв! — изрева той в лицето на Фигуероа със злобен поглед. — Бързо разкарай тая таратайка оттук!

Фигуероа размаха юмрук пред лицето на руснака.

— Ще тръгна, когато моят сънародник ми каже.

— Моля ви, моля ви — разтърси Джеси рамото на Фигуероа. — Не искаме да си навличаме неприятности.

— Благоразумието не е кубинско качество — прошепна Пит. Той хвана здраво картечния си пистолет, насочи го към руснака и отвори вратата на шевролета.

Джеси се обърна и предпазливо погледна към лимузината през задния прозорец. В този момент един съветски офицер, следван от двама въоръжени телохранители, слезе от задната седалка и загледа с весела усмивка сцената, която се разиграваше до таксиметровата кола. Джеси зяпна от изумление и ахна.

Генерал Великов, уморен и измършавял на вид, с униформа, която явно не беше негова, защото не му стоеше добре, тръгна към шевролета. Джеси понечи да предупреди Пит, но той междувременно бе слязъл от мястото си и заобикаляше колата отпред.

Вниманието на Великов беше съсредоточено върху разправията между двамата шофьори и погледът му само се плъзна върху войника с кубинска униформа, който слезе от другата страна на шевролета. Спорът се разгорещяваше все повече и той се намеси на чист испански:

— Какво става тук?

Отговорът не дойде от шофьора му, а от съвършено неочакван източник.

— Нищо, което можем да разрешим по джентълменски — каза ехидно Пит на английски.

Великов го изгледа продължително, веселата му усмивка изчезна, лицето му възвърна безизразния си вид. Единственият признак, че го бе разпознал, беше внезапно появилият се твърд поглед в студените му очи.

— Ние сме от оцеляващите, нали, господин Пит?

— По-скоро сме от късметлиите — отвърна Пит със спокоен глас.

— Поздравявам ви за бягството ви от острова. Как успяхте?

— Със саморъчно направена лодка. А вие?

— С хеликоптер, скрит близо до обекта. За щастие вашите хора не го откриха.

— Голям пропуск.

Великов отмести за миг поглед настрани и видя с крайчеца на окото отпуснатите стойки на телохранителите си.

— Какво ви води в Куба?

Ръката на Пит стисна по-здраво пистолета, чието дуло бе насочено към небето, малко над главата на Великов, а пръстът му не помръдваше от спусъка.

— Защо питате, след като ме обявихте за закоравял лъжец?

— Знам, че лъжете само ако има причина. Знам също, че не сте дошъл в Куба просто да си пийнете ром и да се излежавате на слънце.

— Е, и какво от това, генерале?

— Ами огледайте се, господин Пит. Едва ли може да се каже, че силата е на ваша страна. Кубинците не се отнасят любезно с шпионите. Ще постъпите разумно, ако сложите оръжието си и се оставите под моето покровителство.

— А, не, благодаря. Вече бях под ваше покровителство. То действаше под името Фос Глай. Добре го помните. Много го биваше да забива юмруци в човешка плът. Но с радост ще ви съобщя, че той вече не е в бизнеса на мъченията. Една от неговите жертви го простреля там, където боли ужасно.

— Хората ми могат да ви застрелят още сега на място.

— Видно е, че те не разбират английски и нямат представа за какво си говорим. Но не се опитвайте да ги насъсквате. В Мексико това се нарича нерешено положение. А сте им направили знак, а съм ви пуснал куршум.

Пит се огледа. Кубинският часови и съветският шофьор слушаха с тъпи изражения водения на английски разговор. Джеси се бе свила на две на задната седалка на шевролета и от страничния прозорец се виждаше само върхът на униформената й барета. Телохранителите на Великов стояха отпуснато, погледите и вниманието им бяха насочени към пейзажа, автоматичните им пистолети лежаха стегнати в кобурите.

— Влезте в колата, генерале. Ще пътувате с нас.

Великов изгледа студено Пит.

— Ами ако откажа?

Пит отвърна на погледа му с непоколебима увереност.

— Тогава вие ще умрете пръв. После — вашите охранители, след тях — часовите… Аз съм се подготвил да убивам. А те — не. Така че, ако обичате…