Клайв Къслър - Циклопи

— Тук „Писто“. Чувате ли ме? Край.

— Да, високо и ясно — отвърна Пит.

— И аз приемам — потвърди гласът на Моу.

— Сега е моментът да завържете щурвалите си и да напуснете корабите — продължи Джак.

— Прав им път! — озъби се Моу. — Нека да се самоунищожат тия проклети гемии.

— Ще оставим двигателите да работят на ход пълен напред — вметна Пит. — А какво ще правиш с „Писто“?

— Ще го управлявам още няколко минути, за да съм сигурен, че корабите ви няма да завият към брега — отвърна Джак.

— Гледай да не се забавиш. Момчетата на Кастро навлизат през канала.

— Виждам ги — потвърди Джак. — Успех! Изключвам.

Пит блокира кормилото на положение „пълен напред“ и позвъни на Мани. Якият главен инженер нямаше нужда от подканване. След три минути той и хората му вече изтегляха корабната моторна лодка, за да я плъзнат надолу по лодбалките й. После се покатериха на борда и започнаха да я спускат във водата. В същия момент Пит прескочи бордовата ограда и скочи при тях.

— За малко да те оставим — извика Мани.

— Обадих се по радиото на ескадрения миноносец и съобщих, че ако не стои настрана, ще взривим кораба с мунициите.

Преди Мани да отговори, се разнесе силен грохот. След секунди един снаряд се заби във водата на петдесетина метра пред „Писто“.

— Не са се вслушали в думите ти — изсумтя Мани.

Той задейства двигателя и включи скоростната кутия, за да изравни лодката с движението на кораба, когато се спуснат на вода. Отвързаха въжетата на талията и цопнаха напречно в килватера. „Ейми Бигълоу“ пое своето последно пътуване — изоставен и обречен на забрава.

Мани се обърна и видя, че Моу и екипажът му спускаха моторната лодка на „Озеро Зайсан“. Тя се вряза в една огромна вълна и беше тръшната в стоманения корпус с такава сила, че спойките на десния й борд отхвръкнаха и дъното й се напълни до половината с вода, заливайки двигателя.

— Трябва да им помогнем — каза Пит.

— Наистина трябва — съгласи се Мани.

Преди да предприемат действие, Джак беше преценил положението и извика през рупора си:

— Оставете ги. Аз ще ги взема, след като освободя въжетата си. Погрижете се за себе си и поемете към брега.

Пит смени моряка, който си бе премазал пръстите между въжетата на лодбалката, и зае пилотското място. Насочи лодката към високото здание край пристана на „Малекон“ и избута дроселите докрай.

Мани бе отправил поглед към влекача и дрейфуващата лодка, в която се намираха Моу и екипажът му. Лицето му посивя, като видя, че миноносецът даде още един залп и два водни стълба изригнаха и се стовариха върху горните съоръжения на „Писто“. Влекачът обаче се отърси от потопа и продължи напред.

Моу извърна глава, изпълнен с огромен страх, без обаче да го показва. Беше разбрал, че никога повече няма да види приятелите си живи.

Пит преценяваше разстоянието между оттеглящите се кораби и брега. Все още са много близо, прекалено близо до Хавана и експлозивите ще разрушат по-голямата част от града, мрачно заключи той.

— Президентът Антонов одобрява ли плана ви за моето убийство? — попита Фидел Кастро.

Великов стоеше със скръстени ръце. Стол не му бе предложен. Гледаше Кастро с открито презрение.

— Аз съм високопоставен военен офицер в Съветския съюз. Настоявам за подобаващо отношение към мен.

Черните очи на Раул Кастро заблестяха с гневни пламъчета.

— Тук е Куба. Не можете да настоявате за нищо. Вие сте само една отрепка от КГБ.

— Стига, Раул, стига — предупреди го Фидел и се обърна към Великов. — Не ни баламосвайте, генерале. Проучих документите ви. „Ром с кола“ не е вече тайна.

Великов продължи играта си.

— Добре съм запознат с операцията. Тя е поредният злонамерен опит на ЦРУ да подкопае приятелството между Куба и Съветския съюз.

— Щом е така, защо не ме предупредихте?

— Нямах време.

— Но сте намерили време да евакуирате вашите сънародници — засече го Раул. — Защо бягате в този ранен утринен час?

По лицето на Великов се изписа надменност.

— Нямам намерение да отговарям на въпросите ви. Нужно ли е да ви напомням, че имам дипломатически имунитет? Нямате право да ме разпитвате.

— Как възнамерявахте да задействате експлозивите? — продължи спокойно Кастро.

Великов мълчеше. Ъгълчетата на устата му леко се извиха в усмивка, когато в този момент се разнесе далечен тътен от тежка оръдейна стрелба. Фидел и Раул си размениха погледи, без да продумват.

Джеси потрепери от нарастващото напрежение в малкия локал. За миг й се прииска да е мъж, за да изтръгне с юмруци истината от генерала. Изведнъж й се повдигна и й идеше да изкрещи при мисълта, че тече ценно време.