Клайв Къслър - Циклопи

Страхът му щеше да нарасне, ако беше видял как лодката се сплеска в стената на втория етаж на една жилищна сграда, в която бяха настанени съветски технически специалисти. Ударът раздроби корпуса така, сякаш дъсчената облицовка не беше по-здрава от черупка на яйце. Водната каскада запрати един четирицилиндров двигател през счупен прозорец и го стовари в един отвор за стълбище.

Пит благосклонно беше отнесен в една тясна уличка като дънер, пуснат по улей. Излязлата от брега вода носеше огромна маса преобръщащи се отломки. Но колкото и да проникваше между сградите, които бяха достатъчно здрави и можеха да издържат на яростната атака, вълната вече започваше да се стопява. След секунди периферията й щеше да достигне предела си и щеше да почне да се отдръпва и да повлича със себе си човешки тела и късове развалини обратно в морето.

Мозъкът на Пит вече изнемогваше от липса на кислород и от очите му започнаха да изскачат искри. Сетивата му постепенно се притъпяваха. Силен удар го разтресе, когато рамото му се блъсна в нещо неподвижно. Той заопипва с ръка, опитвайки се да се хване за него, но силата на вълната го избута напред. Пред него се изпречи друга равна повърхност и този път той се протегна и се хвана здраво за нея, без да разбира, че това е табела над бижутерски магазин. Мислещите и сетивни органи на тялото му отслабнаха и един по един преставаха да работят, сякаш електрическата им верига беше изключена. В главата му бучеше, черна пелена закри искрите пред очите му. Животът му се крепеше единствено на инстинкт, който също щеше скоро да го напусне.

Вълната достигна крайния си външен предел и започна да се връща стремглаво обратно към морето. Но за Пит беше късно. Той вече изпадаше в безсъзнание. Мозъкът му успя да изпрати едно последно съобщение. Едната му ръка непохватно се провря между табелата и стената на сградата и се заклещи там.

Препълнените му дробове не бяха в състояние да поемат повече въздух и той започна да се дави.

Силният тътен от експлозиите отекна между хълмовете и над морето. Над града нямаше слънчева светлина, истинска слънчева светлина. Тя беше скрита от невероятно гъста завеса от черен дим. Цялото пристанище беше подпалено — доковете, корабите, складовете и почти цяла миля от покритата с петрол вода бяха обгърнати от оранжеви и сини пламъци, които се издигаха към тъмното покривало.

Тежко пострадалият град започна да се отърсва от шока и да се изправя на крака. Сирени завиха в унисон с шума на пукащите огньове. Огромната вълна се бе прибрала отново в Мексиканския залив, влачейки след себе си огромна маса от развалини и човешки тела.

Зашеметените и ранени оцелели започнаха да изпълват улиците като объркани овце и немееха пред огромните разрушения край тях, търсейки обяснение на този погром. Някои изпаднаха в такъв шок, че вървяха, без да чувстват раните си. Други гледаха вцепенени голямо парче от щурвала на „Ейми Бигълоу“, което беше ударило навеса на автобусна спирка и беше смачкало четири автомобила и няколко души, чакащи автобус.

Част от предната мачта на „Озеро Зайсан“ беше намерена забита в средата на футболното игрище на централния хавански стадион. Еднотонна лебедка се бе стоварила върху едното крило на Университетската болница и бе смазала единствените три свободни легла от четирийсетместното болнично отделение. За случката щеше да се говори като едно от стотиците чудеса, които бяха станали тогава — дар за католическата църква и малко поражение за марксизма.

Събралите се на пристанището огнеборци и полицаи започнаха да сформират спасителни групи. На помощ дойдоха и армейски и военни части. Отначало сред хаоса настъпи паника. Военните обърнаха гръб на спасителните работи и се приготвиха за отбрана на острова, решавайки погрешно, че е започнало нападение от страна на Съединените щати. Ранените бяха навсякъде — едни викаха от болки, други, накуцвайки, бягаха от горящото пристанище.

Земетресението спря заедно с ударните вълни. Таванът на занемарения локал беше паднал, но стените си останаха на място. Помещението се превърна в пълна разруха — дървени греди, паднала мазилка, прекатурени столове и маси и счупени бутилки лежаха пръснати под дебел облак прах. Летящата врата се беше откачила от едната панта и висеше под застрашителен ъгъл над телохранителите на Кастро, които стенеха, затрупани под малка купчина от тухли.

Айра Хейгън се надигна мъчително на крака и тръсна глава, за да избие от нея бученето от сътресението. Избърса очите си, за да вижда през облака прах и се подпря на близката стена. Вдигна глава и видя, че таванът липсва и че на стената на горния етаж още висяха картини.