Клайв Къслър - Циклопи

В късния следобед от задимения хоризонт се зададоха кораби на бреговата охрана и на противопожарната служба от пристанището на Маями. Булдозери, тежки съоръжения и специалисти по нефтени пожари от Тексас нахлуха между горящите развалини на пристанището и без да губят време, започнаха да щурмуват пламъците.

Независимо от дотогавашните си политически различия, Съединените щати и Куба се обединиха покрай случая и американци и кубинци дружно полагаха усилия по спешните медицински и възстановителни работи.

Късно следобед от реактивния самолет на НЮМА слязоха адмирал Сандекър и Ал Джордино. Двамата веднага се качиха на един товарен камион, натоварен със спално бельо и военни походни легла, и бяха закарани до един автомобилен гараж, откъдето Джордино взе един изоставен фиат.

Докато наближаваха гигантския облак дим и бушуващото огнено море, изкуственият залез от пламъците багреше лицата им в червено през предното стъкло.

След като близо половин час лъкатушеха из града, упътвани от полицаи, за да избегнат излишните заобикаляния и затрупаните от разрушението улици, най-накрая стигнаха до швейцарското посолство.

— Спукана ни е работата — измърмори Сандекър, като видя руините на сградите и отломките, разхвърляни по широкия булевард „Малекон“.

Джордино тъжно кимна с глава.

— Може би никога няма да го намерим.

— И все пак сме му задължени и трябва да опитаме.

— Да — въздъхна тежко Джордино, — и то много сме задължени на Дърк.

Те свърнаха към порутената сграда и влязоха през портала, където им бе обяснено как да стигнат до свързочния пункт на Секцията със специални интереси.

Пунктът беше препълнен с нови кореспонденти, които чакаха реда си, за да предадат съобщенията си за бедствието. Сандекър си проби път навътре и зърна един едър мъж, който диктуваше на един радист. След като го изчака да свърши, Сандекър го потупа по рамото.

— Вие ли сте Айра Хейгън?

— Да, аз съм. — Дрезгавият му глас съответстваше на бръчките от умора на лицето му.

— Така си и помислих. Президентът ми описа подробно как изглеждате.

Хейгън потупа заобления си корем и се насили да се усмихне.

— Не е трудно да бъда различен сред тълпата. — След това замълча и изгледа особено Сандекър. — Споменахте президента…

— Срещнах се с него преди четири часа в Белия дом. Казвам се Джеймс Сандекър, а това е Ал Джордино. Ние сме от НЮМА.

— О, да, адмирале, знам ви по име. С какво мога да ви услужа?

— Ние сме приятели на Дърк Пит и Джеси Лебарон.

Хейгън затвори за миг очи, после погледна Сандекър.

— Госпожа Лебарон е голяма жена! Като се изключат няколко порязвания и натъртвания, тя се отърва от експлозията невредима. В момента помага в спешната болница за деца, настанена в старата катедрала. Но ако търсите Пит, със съжаление трябва да ви кажа, че си губите времето. Той беше на щурвала на „Ейми Бигълоу“, когато корабът избухна.

Джордино веднага почувства пробождане в сърцето.

— Няма ли никаква вероятност да е успял да се спаси?

— От хората, които отблъснаха руснаците на доковете, докато корабите плаваха към морето, оцеляха само двама. От екипажите на борда на корабите и влекача няма никаква следа. Дори и да не са загинали от взривовете, положително са се удавили от приливната вълна.

Джордино сви ръце в юмруци от безсилие. След това се обърна, за да даде воля на сълзите си, без да го видят.

Сандекър заклати скръбно глава.

— Искаме да проверим в болниците.

— Без да ви звучи безсърдечно, адмирале, по-добре търсете в моргите.

— Ще проверим и там.

— Тогава ще помоля швейцарците да ви издадат дипломатически пропуски, за да се придвижвате свободно в града.

— Благодаря ви.

Хейгън изгледа и двамата мъже със съчувствие.

— Ако това може да ви утеши, ще ви кажа, че вашият приятел Пит спаси стотици хиляди хора.

По лицето на Сандекър се изписа израз на гордост.

— Ако познавахте добре Дърк Пит, господин Хейгън, нямаше да очаквате нещо по-малко.

Сандекър и Джордино започнаха да търсят Пит в болниците без особен оптимизъм. Налагаше се да прескачат безброй ранени, които лежаха на пода поради липса на свободни легла. Медицински сестри правеха каквото можеха, за да им помогнат, докато екипи от изтощени лекари се бореха за живота на тежко ранените в операционните помещения. Десетки пъти двамата прекъсваха обиколката си, за да помогнат в пренасянето на пълни носилки.