Клайв Къслър - Циклопи

— Значи това е мъжът, който направи за смях моите хора от охраната и спаси града — каза Кастро на испански.

Джеси преведе и Пит махна с ръка в знак на отрицание.

— Аз просто бях един от по̀ късметлиите мъже, които оцеляха. Най-малко двайсет човека загинаха в опит да предотвратят трагедията.

— Но ако корабите бяха взривени, докато са стояли на док, сега почти цяла Хавана щеше да представлява изравнена със земята пустош. Щеше да се превърне в гроб както за мен, така и за половин милион души. Куба ви е признателна и иска да ви направи Герой на революцията.

— Само това ми липсваше — измърмори Пит.

Джеси му хвърли пренебрежителен поглед и не преведе думите му.

— Какво каза той? — попита Кастро.

Джеси прочисти гърлото си.

— Ами… каза, че това било голяма чест за него.

След това Кастро помоли учтиво Пит да опише как е станало превземането на корабите.

— Разкажете ми какво видяхте. Всичко, което ви е известно, от самото начало — допълни той.

— От момента, в който напуснахме швейцарското посолство ли? — попита Пит с присвити от лукавство очи.

— Откъдето искате — отвърна Кастро, забелязвайки погледа му.

Докато Пит разказваше за отчаяната битка на доковете и за усилията да бъдат изтеглени „Ейми Бигълоу“ и „Озеро Зайсан“ от пристанището, Кастро го прекъсваше с водопад от въпроси. Любопитството на кубинския лидер беше ненаситно. Разказът на Пит продължи почти толкова дълго, колкото действителните събития.

Пит излагаше фактите възможно най-точно и безстрастно, съзнавайки, че никога няма да успее да изрази с думи огромната заслуга на невероятно смелите мъже, които дадоха живота си за народа на друга държава. Разказа за великолепните задържащи действия на Кларк срещу надделяващата по численост военна част, затова как Мани и Моу и хората им са проникнали във вътрешността на корабите, за да ги превземат и отдалечат от пристанищния район, знаейки, че всеки момент ще бъдат взривени и пръснати на парчета. Описа как Джак и екипажът му взели на буксир двата кораба, но не успели навреме да излязат в открито море. Допълни, че много искал и те да са тук сега и лично да разкажат преживелиците си, дори се почуди как точно биха го представили с думи. След това се усмихна в себе си при мисълта, че Джак положително щеше да ругае с цветисти определения през цялото време.

Най-накрая Пит описа как една огромна приливна вълна го изхвърлила навътре в града, как изпаднал в безсъзнание и когато се свестил, осъзнал, че виси надолу с главата от една табела над бижутерски магазин. После тръгнал през разрушенията и по едно време чул детски плач — малко момиченце и братчето му били затрупани под развалините на срутена жилищна сграда и той ги извадил. Оттам нататък започнал да привлича деца като магнит. Работниците по спасителните работи увеличавали „колекцията“ му от деца. След като не намерили други оцелели деца, един полицай го насочил към детската болница и центъра за раздаване на помощи, където се натъкнал на приятелите си.

Изведнъж гласът на Пит се загуби и ръцете му увиснаха надолу.

— Това е всичко.

Кастро го гледаше, без да мига, по лицето му се бе изписало вълнение. Той пристъпи към Пит и го прегърна.

— Благодаря ви — каза той развълнуван. После целуна Джеси по двете бузи и се ръкува с Хейгън. — Куба благодари на всички вас. Няма да забравим делата ви.

Пит погледна някак свенливо Кастро и попита:

— Не знам дали да не ви помоля за една услуга.

— Само кажете каква е тя — побърза да го подкани Кастро.

След кратко колебание Пит заговори:

— Има един таксиметров шофьор на име Ерберто Фигуероа. Ако успея да намеря един възстановен шевролет от петдесет и седма година, като се върна в Щатите, и му го пратя, възможно ли е да получи пратката? И двамата с Ерберто ще ви бъдем много благодарни.

— Разбира се. Лично аз ще се погрижа човекът да получи вашия подарък.

— И още една молба — продължи Пит.

— Не насилвай късмета си — прошепна Сандекър.

— Каква е тя? — попита любезно Кастро.

— Дали ще е възможно да наема един катер с кран?

Телата на Мани и трима от екипажа му бяха разпознати. Кларк беше изваден от водите на канала с рибарска лодка. Тленните му останки бяха върнати със самолет във Вашингтон. От Джак, Моу и останалите нямаше и следа.

Четири дни след пълното унищожение на смъртоносните кораби пожарът бе овладян. Последните, най-упоритите пламъци щяха да угаснат не по-рано от шест-седем дни. Минаха още шест седмици, преди да бъде открит и последният труп.