Клайв Къслър - Циклопи

Кубинците най-добросъвестно водеха отчети и накрая представиха пълен списък на жертвите. Техният брой достигна 732. Ранените наброяваха 3769, а липсващите бяха изчислени на 197.

По настояване на президента на САЩ Конгресът одобри спешна помощ от 45 милиона долара за кубинците за възстановяването на Хавана. Освен това като жест на добра воля той вдигна трийсет и пет годишното ембарго. Най-сетне американците отново можеха да пушат законно хавански пури.

След като руснаците бяха прогонени, единственото им представителство в Куба се явяваше Секцията за специални интереси в полското посолство. Кубинският народ не проля нито сълза при заминаването им.

Кастро си остана марксистки революционер по душа, но вече не беше чак толкова краен. След като се съгласи по принцип с американско-кубинския пакт, той без никакво колебание прие поканата да посети президента в Белия дом и да говори пред Конгреса, въпреки че изнегодува, когато бе помолен да ограничи речта си в рамките на двайсет минути.

Призори на третия ден след експлозиите един олющен и износен от употреба плавателен съд хвърли котва почти в средата на пристанищните води. Противопожарните и спасителните лодки минаваха покрай него като покрай закъсал насред магистрала автомобил. Това беше тумбест ремонтен катер, широк, с изпъкнали скули, дълъг осемнайсет метра. На кърмата му беше монтиран дерик-кран с изпъната над водата стрела. Екипажът му като че ли не обръщаше никакво внимание на трескавата дейност наоколо.

Повечето от пламъците в пристанищния квартал бяха потушени, но пожарникарите продължаваха да обливат с литри вода тлеещите останки от складовите постройки. Няколко обгорени до черно склада за течни горива все още изхвърляха пламъци, а гъстият облак дим изпълваше въздуха с парливата миризма на изгорели горива и гума.

Пит стоеше върху обезцветената палуба на ремонтния катер и се взираше през димната жълтеникава мъгла в разрушения петролен танкер. От „Озеро Байкал“ не беше останало нищо, освен обгарялата надстройка на кърмата, която стърчеше грозно и разкривено над покритата с петрол вода. Той върна вниманието си към малкия компас в ръката си.

— Това ли е мястото? — попита го адмирал Сандекър.

— Отчитам допълващи се данни върху знаците за ориентиране — отвърна Пит.

Джордино подаде глава от прозореца на кормилната рубка.

— Магнитометърът пощуря. Намираме се точно над плътна метална маса.

Върху един от люковете седеше Джеси. Беше облечена със сиви къси панталони и бледосиня блуза и отново приличаше на себе си.

Тя хвърли любопитен поглед към Пит и го попита:

— Още не си ми казал защо мислиш, че Реймънд е скрил Ла Дорада на дъното на пристанищните води и откъде знаеш къде точно да я търсиш?

— Не ми стигна ума да схвана веднага какво ми казва — поясни Пит. — Думите му бяха същите, но тогава ми прозвучаха безсмислено, нещо като „Потърси н-а м-е-н“. А той всъщност се е опитал да каже „Потърси на М-е-й-н“.

Джеси го гледаше объркана.

— „Мейн“ ли?

— Спомни си за Пърл Харбър, „Аламо“ и „Мейн“. Някъде тук през хиляда осемстотин деветдесет и осма година бойният кораб „Мейн“ бе взривен и това постави началото на Испанско-американската война.

Джеси почувства, че я обзема възбуда.

— Искаш да кажеш, че Реймънд е хвърлил статуята върху потъналите останки на стария кораб?

— На мястото, където е потънал — поправи я Пит. — Защото през хиляда деветстотин и дванайсета година разрушеният корпус на „Мейн“ е бил изваден и закаран на буксир в открито море с развяващ се флаг.

— Но защо точно там Реймънд е хвърлил съкровището?

— Всичко започва от момента, в който той и партньорът му в спасителните операции Ханс Кронбърг откриват „Циклопи“ и изваждат Ла Дорада. Трябва да е било луда радост за двамата приятели, когато са успели заедно да откраднат от властното море най-търсеното съкровище в историята на човечеството. И това би трябвало да има щастлив край. Но нещата се опорочили. Реймънд Лебарон бил влюбен в съпругата на Кронбърг.

По лицето на Джеси се изписа прояснение.

— Хилда.

— Да, Хилда. Той е имал два мотива, за да се освободи от Ханс — съкровището и жената. Но някакъв начин е успял да склони Ханс да се гмурне отново, след като Ла Дорада е била вече извадена. Тогава му прерязва носещото спасително въже и оставя приятеля си да умре от мъчителна смърт. Можеш ли да си представиш как се е борил за живота си дълбоко в стоманената крипта на „Циклопи“?