Клайв Къслър - Циклопи

Джеси извърна поглед настрани.

— Не мога да повярвам на думите ти.

— Но ти си видяла трупа на Кронбърг със собствените си очи. Ключът на загадката беше Хилда. Тя ми разказа в основни линии за тази мръсна работа. Аз трябваше само да допълня някои подробности.

— Реймънд не би могъл да извърши убийство.

— Могъл е и го е извършил. След като Ханс вече е вън от играта, той предприема следващата си стъпка. Подвежда отдела за държавните приходи — кой би го винил, след като помним, че в края на петдесетте години федералното правителство облагаше с над осемдесет процента доходите над сто и петдесет хиляди долара — и избягва един продължителен съдебен процес в Бразилия, която с пълно право би твърдяла, че статуята е откраднато национално съкровище. Реймънд си замълчава и се отправя към Куба. Голям хитрец е бил любимият ти. Проблемът му после бил как да се отърве от статуята. Кой ми могъл да си позволи да плати дори част от двайсет до петдесет милиона долара за художествено произведение? Той се страхува до смърт, че ако се разчуе за намерената статуя, тогавашният кубински диктатор Фулхенсио Батиста, изнудвач от класа, ще я заграби. Или ако Батиста не я заграби за себе си, то мафиотските гангстери, които лично той бе поканил в Куба след Втората световна война, са щели да го сторят. Затова Реймънд решава да изсича по малко от Ла Дорада и да я разпродава на малки парчета. За негово нещастие времената били лоши. Той навлиза с кораба си в пристанището на Хавана в деня, в който Кастро и неговите бунтовници нахлуват в града, след като са свалили корумпираното правителство на Батиста. Революционните сили веднага затварят пристанищата и летищата, за да попречат на приятелите на Батиста да избягат от страната с невероятни богатства.

— И Лебарон не е взел нищо ли? — попита Сандекър. — Изгубил е всичко?

— Не съвсем. Разбира, че е попаднал в капан и че е само въпрос на време, преди революционерите да претърсят спасителния му кораб и да открият Ла Дорада. Единственият му избор е да вземе всичко, каквото може със себе си и да хване следващия самолет за Щатите. Вероятно под прикритието на нощта е навлязъл с кораба си по-навътре в пристанището и е хвърлил статуята зад борда там, където „Мейн“ е бил взривен преди седемдесет години. Естествено, той имал намерение да се върне отново и да я прибере, след като бъркотията в Хавана стихне, но Кастро не играел според правилата на Лебарон. Меденият месец на Куба и Съединените щати свършил скоро и той вече не можел да се върне и да извади тритонната безценна статуя пред очите на охраната на Кастро.

— Кои места от статуята е изсякъл? — попита Джеси.

— Според думите на Хилда извадил рубиненото сърце. После, след като тайно го занесъл вкъщи, внимателно го нарязал на малки парчета, които шлифовал и продал чрез брокери. Вече имал достатъчно средства, за да постигне високия финансов пиедестал с Хилда до себе си. Реймънд Лебарон вече бил достатъчно богат.

Настъпи дълго мълчание. Всеки се умисли и си представи как преди трийсет години отчаяният Лебарон хвърля зад борда златната женска статуя.

— Но теглото на Ла Дорада — наруши мълчанието Сандекър — не може да не я е забило дълбоко под меката утайка на пристанищното дъно.

— Адмиралът има право — вметна Джордино. — Лебарон не е взел предвид, че за да я намери, е трябвало да предприеме солидна операция.

— Признавам, че и на мен не ми дава мира тази мисъл — каза Пит. — Той вероятно е знаел, че след като инженерите от Армейския корпус са разглобили и свалили основната секция на корпуса на „Мейн“, стотици тонове развалини от кораба са останали заровени в дънната тиня, които трудно биха се намерили. И най-съвършеният детектор за откриване на метал не би засякъл нищо от затрупаните отломки.

— Значи статуята ще остане да лежи там завинаги — отбеляза Сандекър. — Освен ако някой ден някой не реши да прочисти половината пристанищно дъно и не удари случайно на нея.

— А може и да не е точно така — отвърна Пит замислен, с поглед, зареян към нещо, което само той виждаше. — Реймънд Лебарон е бил голям хитрец, освен това е владеел до съвършенство спасителните операции. Убеден съм, че е знаел много добре какво прави.

— Накъде биеш? — попита Сандекър.

— Че е хвърлил статуята зад борда, хвърлил я е. Но бас ловя, че я е спуснал така, че тя да стъпи първо с краката и да остане изправена на дъното.

Джордино заби поглед в палубата.

— Възможно е — рече той бавно, — твърде е възможно. Колко е висока?