Клайв Къслър - Циклопи

Метър по метър той обходи с поглед запустялото пристанищно дъно, докато направи пълен кръг. Премести навън маркиращия кол и започна нова обиколка в обратната посока.

Водолазите често изпитваха огромна самота, когато плуваха в подводна пустош, без да виждат нищо по-далеч от една ръка разстояние. Действителният свят с хора, намиращ се на не повече от петнайсет метра на повърхността, преставаше да съществува. Обхващаше ги безгрижно увлечение и равнодушие към неизвестното. Възприятията им се изкривяваха и те започваха да си фантазират какво ли не.

Пит обаче не изпитваше нищо подобно, може би само донякъде даваше воля на въображението си. Той дотолкова се бе опиянил от претърсването и се опитваше да повика в съзнанието си образа на статуята, да я види как блести в златно и яркозелено, че за малко да пропусне да види смътния силует, който изплува от мътилката вдясно от него.

Той бързо размаха плавниците и заплува нататък. Обектът беше заоблен, неразличим и отчасти заровен в дъното. Шейсетте сантиметра, които се виждаха от него, бяха покрити с тиня и с морска растителност, която се полюшваше от течението.

Стотици пъти Пит се е питал как ли ще се почувства, как ли ще реагира, когато се натъкне на златната жена. Но това, което наистина чувстваше, беше страх да не се окажеше фалшива тревога и търсенето да продължи вечно.

Бавно и внимателно той махна тинестата растителност. Мънички представители на морска флора и тиня се надигнаха във вид на кафяв водовъртеж и закриха обекта. Той изчака под неземната тишина облакът да се разнесе във водния мрак.

Приближи се още малко, плувайки съвсем близо до дъното и тогава лицето му се озова на сантиметри от загадъчния обект. Напрегна очи иззад маската си, устните му изведнъж пресъхнаха, сърцето му заудря като барабан.

Отсреща го гледаха чифт изумруденозелени очи.

Пит беше открил Ла Дорада!

4 януари 1990

Вашингтон, окръг Колумбия

Публичното изявление на президента за съществуването на колонията Джърси и за подвига на Илай Стайнмец и лунния му екип наелектризира нацията и се превърна в световна сензация.

В продължение на седмица всяка вечер на телевизионните зрители им се показваха зрелищни сцени на лунната повърхност, невиждани по време на краткото кацане на „Аполо“. Борбата за оцеляването на мъжете, докато строят годно за живеене селище, също бе показана в драматични подробности.

Стайнмец и хората му станаха герои на деня. Те биваха празнично посрещани навред в страната, даваха безброй интервюта за различни телевизионни предавания, бяха поканени на традиционния парад в Ню Йорк.

В приветствията за триумфа на лунните колонизатори се долавяше тонът на старомоден патриотизъм, но въздействието беше по-дълбоко, по-всеобхватно. То надминаваше по конкретност краткотрайните, демонстративни полети над земната атмосфера — показваше установеност в космоса, солидно доказателство, че човек може да живее много по-далеч от родната си планета.

Президентът преливаше от гордост на вечерята в тесен кръг, дадена в чест на „тайното ядро“ и колонизаторите. Настроението му беше съвсем различно от първия път, когато се срещна с мъжете, които бяха замислили и основали лунната база. Той вдигна чаша с шампанско към Хъдсън, който гледаше разсеяно през хората, изпълнили залата, сякаш наоколо нямаше никой и цареше пълна тишина.

— В космоса ли се реят мислите ти, Лио?

Погледът на Хъдсън се задържа за миг върху президента, после той кимна и рече:

— Моля за извинение. Имам лошия навик да изключвам съзнанието си по време на приеми.

— Обзалагам се, че вече чертаеш планове за ново селище на луната.

Хъдсън се усмихна кисело.

— Трябва да призная, че си мислех за Марс.

— Значи колонията Джърси не е краят.

— Никога няма да има край, винаги ще се поставя начало на ново начало.

— Конгресът ще се присъедини към настроението на страната и ще гласува бюджет за разширение на лунната колония. Но за установяването на Марс… Затова ще са нужни много пари.

— Дори ние да не го осъществим, ще го осъществи следващото поколение.

— Имаш ли име на проекта?

Хъдсън поклати глава.

— Още не съм мислил за това.

— Често съм се питал — продължи президентът, — откъде ти хрумна да дадеш на колонията името „Джърси“.

— Не се ли сетихте?

— Мина ми през ума, че има щат Ню Джърси, остров Джърси край френския бряг, пуловери с марката „Джърси“…