Клайв Къслър - Циклопи

Първата му мисъл беше за Джеси. Тя лежеше свита на една страна под единствената задържала се в изправено положение маса в средата на помещението. Хейгън коленичи до нея и я обърна по гръб.

Тя не помръдна; изглеждаше безжизнена под праха от бяла мазилка, но по тялото й нямаше кръв или видими сериозни рани. Очите й бяха полуотворени и след малко тя изстена. Хейгън се усмихна от облекчение и свали сакото си. Сгъна го и го сложи под главата й.

Джеси протегна ръка и го сграбчи неочаквано силно за китката.

— Дърк е мъртъв — прошепна тя.

— Не се знае, може и да е оцелял — каза тихо Хейгън, но в тона му не се долови оптимизъм.

— Дърк е мъртъв — повтори Джеси.

— Не се движи. Лежи спокойно, а аз ще ида да проверя как са двамата Кастро.

Той се изправи тромаво и започна да оглежда развалините. Чу от лявата си страна някой да кашля и тръгна натам, покатери се по една купчина от отломки и се озова до барплота.

Изпаднал в шок и замаян, Раул Кастро се държеше с две ръце за плота и се мъчеше да прочисти гърлото си от прахта. От носа и от дълбока рана на брадичката му течеше кръв.

Хейгън се зачуди как тъй всички се бяха пръснали на различни страни, след като преди експлозията седяха един до друг. Той изправи един стол и помогна на Раул да седне.

— Добре ли сте, господине? — попита той искрено загрижен.

Раул кимна немощно.

— Добре съм. А Фидел? Къде е Фидел?

— Стойте спокойно, ще ида да го потърся.

Хейгън продължи да обхожда развалините и накрая намери и Фидел Кастро. Кубинският лидер беше проснат по корем, с едната ръка под рамото си. Хейгън се закова на място от гледката.

Погледът на Кастро беше насочен към обърнатото нагоре лице, на сантиметри от него. Генерал Великов лежеше по гръб с разперени ръце и премазани от тежка греда крака. Изразът по лицето му представляваше смесица от предизвикателство и мрачно предчувствие. Той гледаше Кастро с очи, помръкнали от сянката на поражението.

— Оживяхме, генерале — промълви триумфиращо Кастро, — и двамата оживяхме.

— Не е честно — процеди през стиснати зъби Великов. — И двамата трябваше да умрем.

— Дърк Пит и хората му са успели все пак да минат с корабите през вашите военни части и да ги изведат към открито море — поясни Хейгън. — Разрушителната сила на експлозиите беше само една трета от онази сила, която щеше да се получи, ако бяха останали в пристанището.

— Вие се провалихте — добави Кастро. — Куба си остава Куба.

— Толкова близко бяхме… — заклати примирено глава Великов. — И сега за отмъщение ще си изпълните обета.

— Вие ще умрете заради всеки човек, убит от вас — обеща Кастро с леден глас. — Все едно дали са хиляди или стотици хиляди. Ще бъдете подложен на мъчения заради всички тях.

Великов изкриви устни в нещо като усмивка. Той като че ли изобщо нямаше нерви.

— Пак ще бъдеш убит, Фидел, от някой друг човек, някой друг път. Повече от сигурен съм. Лично помогнах да бъдат съставени пет алтернативни плана, в случай че този не успее.

8 ноември 1989

Вашингтон, окръг Колумбия

Мартин Броган влезе със закъснение в кабинета за ранното сутрешно заседание. Президентът и останалите мъже, насядали около масата във форма на бъбрек, го погледнаха очаквателно.

— Корабите са били взривени четири часа по-рано от определеното време — уведоми ги той, преди да седне.

Съобщението му бе прието с гробно мълчание. Всички присъстващи знаеха за невъобразимия план на руснаците да премахнат Кастро и новината ги беше поразила повече като неизбежна трагедия, отколкото като катастрофално бедствие.

— Какви са последните данни за човешките жертви? — попита Дъглас Оутс.

— Още е много рано да се каже — отвърна Броган. — Цялото пристанище е обгърнато в пламъци. Твърде е вероятно броят им да достигне хиляди. Разрушенията обаче не са толкова, колкото се е предвиждало. Очевидно нашите агенти в Хавана са превзели два от корабите и са успели да ги отдалечат от пристанището, преди да бъдат детонирани.

Всички изслушаха замислени първоначалните доклади, изпратени от Секцията със специални интереси в Хавана, които им прочете Броган. Той изложи подробностите на плана за изтегляне на корабите и на действителната операция. Още не беше свършил, когато един от помощниците му влезе и му подаде току-що получен доклад. Той му хвърли безмълвно бърз поглед, после прочете на глас първото изречение: