Клайв Къслър - Циклопи

— Фидел и Раул Кастро са живи. — Броган замълча и погледна към президента. — Вашият човек Айра Хейгън съобщава, че е в пряка връзка с двамата Кастро и че те поискали всякакъв вид помощи при бедствено положение, която можем да им окажем, включващи медицински персонал и лекарства, противопожарни съоръжения, храна и дрехи, както и специалисти по аутопсии и балсамиране.

Президентът се обърна към генерал Клейтън Меткалф, председател на комитета на началник-щабовете.

— Какво ще кажете, генерале?

— След снощното ви обаждане веднага вдигнах под тревога командването на въздушния транспорт. Можем да започнем въздушните превози още щом хората и продоволствията пристигнат на съответните летища и бъдат натоварени на борда.

— Всяко подхождане на американски военен самолет към въздушното пространство на Куба трябва да бъде координирано, иначе кубинците ще пуснат в действие ракетите си „земя-въздух“ — напомни министърът на отбраната Симънс.

— Ще се погрижа да установим открита съобщителна връзка с тяхното Външно министерство — каза държавният секретар Оутс.

— Няма да е лошо да поясните на Кастро, че всяка помощ, която изпращаме, е организирана под чадъра на Червения кръст — добави Дан Фосет. — За да не го изплашим дотам, че да ни тръшне вратата под носа.

— Да, не бива да пренебрегваме такава гледна точка — съгласи се президентът.

— Почти е престъпление да се възползваме от катастрофално бедствие — рече замислен Оутс. — И все пак не можем да отречем, че от небето ни пада тази възможност да заздравим връзките си с Куба и да овладеем революционната треска в цяла Южна Америка.

— Интересно, дали Кастро е изучавал Симон Боливар? — Въпросът на президента не беше отправен към никого определено.

— Великият освободител на Южна Америка е един от идолите на Кастро — уточни Броган. — Защо питате?

— В такъв случай той най-сетне се е вслушал в един от цитатите на Боливар.

— Кой цитат имате предвид, господин президент?

Държавният глава огледа последователно лицата на всички присъстващи и тогава отговори:

— „Който служи на революция, разорава море.“

Хаосът бавно стихна и съвзелото се от шока население на Хавана започна спасителните работи. Бяха пуснати в действие спешните процедури след ураганно опустошение. Армейски и военни части, заедно с медицински работници, проникваха между развалините и изваждаха затрупаните хора, като ранените качваха в линейките, а мъртвите — в камиони.

Манастирът „Санта Клара“, построен през 1643 година, беше превърнат във временна болница и бързо се изпълни. Отделенията и коридорите на Университетската болница също бяха претъпкани. За морга послужи елегантният стар президентски дворец, превърнат впоследствие в музей на революционното движение.

Ранени хора с кървящи рани вървяха по улиците, гледаха с празни погледи или търсеха отчаяно любимите си близки. Часовникът на едно от зданията на Площада на катедралата в старата част на Хавана беше спрял на 6:21. Някои жители, които бяха побягнали от домовете си по време на разрушенията, започваха да се прибират. Други, останали без подслон, сновяха из улиците с малки вързопи, съдържащи част от спасено имущество.

От стотици километри към града прииждаха противопожарни коли и напразно се опитваха да угасят разрастващите се из цялото пристанище пламъци. Експлодира резервоар с хлорна газ и добави отровните си изпарения към опустошенията на огъня. На два пъти стотиците огнеборци трябваше да потърсят прикритие, когато промяната на вятъра запрати силната гореща вълна в лицата им. Дори по време на организирането на спасителните операции, Фидел Кастро предприе чистка сред нелоялните правителствени служители и военни офицери. Лично Раул ръководеше арестуването на заподозрените лица, но повечето бяха напуснали града, предупредени за операцията „Ром с кола“ от Великов и КГБ. Един по един те бяха заловени и не скриваха изумлението си, че братята Кастро са живи. Всички бяха закарани под засилена охрана в таен затвор, намиращ се навътре в планинската местност, където никой нямаше да ги види повече.

В два часа следобед първият тежкотоварен самолет на американските военновъздушни сили кацна на международното летище на Хавана. Малко по-късно той бе последван от непрекъснат поток от самолети. Фидел Кастро лично посрещаше лекарите и медицинските сестри доброволци, като преди това се бе погрижил кубинските комитети за подпомагане при бедствия да са налице, за да получат помощите и да съдействат на пристигналите американци.