Клайв Къслър - Златото на инките

— Желая ти всичко най-добро.

В него тя виждаше единствения мъж, когото някога бе срещала и когото не бе успяла да притежава или да постави под своя власт. Само за да вбеси отново Лорън, тя впи устни в Пит в дълга и чувствена целувка.

— До скоро, смелчага. Не ме забравяй.

Пит кимна и каза просто:

— Дори и да исках, нямаше да мога.

Малко след като Шанън и Майлс заминаха с колата, която бяха взели под наем, за летището в Сан Диего, от небето се спусна един хеликоптер на НЮМА и се приземи върху палубата на „Алхамбра“. Пилотът остави двигателя да работи на празен ход и скочи долу от товарния люк. Той се огледа наоколо и като позна Сандекър, се приближи към него.

— Добро утро, адмирале. Готов ли сте да тръгвате, или да загася двигателя?

— Остави го да работи — отвърна Сандекър. — Какво е положението с моя пътнически реактивен самолет на НЮМА?

— Чака на земята в авиационната база на морските пехотинци в Юма, за да откара вас и останалите обратно във Вашингтон.

— Окей, качваме се на борда — обърна се Сандекър към Пит. — Значи излизаш в отпуск по болест?

— Лорън и аз смятахме да участваме в една обиколка на Аризона, организирана от Американския клуб на собствениците на класически коли.

— Очаквам те след седмица. — Той се обърна към Лорън и я целуна леко по бузата. — Ти си член на Конгреса. Не му се връзвай на акъла и гледай той да се върне цял и невредим, готов за работа.

Лорън се усмихна.

— Не се тревожи, адмирале. Моите избиратели също ме искат на работа в превъзходна форма.

— Ами аз? — каза Джордино. — Не ми ли се полага и на мен почивка за възстановяване?

— За теб е без значение дали ще седиш зад бюро, или на количка — каза Сандекър, след което се усмихна лукаво. — Но виж, Руди е различен случай. Мисля да го изпратя в Бермуда за един месец.

— Страхотно — каза Гън, като отчаяно се мъчеше да направи сериозно изражение на лицето си.

Това бе игра. За Сандекър, Пит и Джордино бяха като синове. Всички неща, които ставаха между тях, бяха белязани от уважението, което имаха един към друг. Адмиралът знаеше с абсолютна сигурност, че веднага щом се почувстват здрави и читави, те щяха да влязат в офиса му и щяха най-настойчиво да поискат да им даде друг океански проект, който да ръководят.

Двама моряци повдигнаха Джордино и го качиха в хеликоптера. Една от седалките трябваше да бъде свалена, за да се направи място за стърчащите му напред крака.

Пит се наведе през люка и ощипа един от пръстите на краката му, който се подаваше от гипса.

— Постарай се да не загубиш този хеликоптер, както направи с останалите.

— Голяма работа — не му остана длъжен Джордино. — Всеки път, когато си купувам десет галона бензин, ми дават по една от тия машинки безплатно.

Гън постави ръка на рамото на Пит.

— Бе много забавно — каза лекомислено той. — Някой път трябва пак да го направим.

Пит направи ужасена физиономия.

— В никакъв случай.

Сандекър стисна Пит в лека прегръдка.

— Почини си добре и не се тревожи — каза тихо той, за да не могат останалите да го чуят през шума от биенето на витлата. — Ще се видим, когато се върнеш.

— Няма да е след дълго.

Лорън и Пит стояха на ферибота и махаха, докато хеликоптерът зави на североизток и се понесе над водите на Залива. След това Пит се обърна към нея.

— Е, останахме само двамата.

Тя се усмихна закачливо.

— Умирам от глад. Защо не отпрашим към Мексикали и да намерим един добър мексикански ресторант?

— Сега, когато спомена за това, внезапно ми се прииска да си хапна „уевос ранчерос“ 60 60 Уевос ранчерос (исп.) — популярно в САЩ мексиканско ястие, състоящо се от пържени яйца с домати, зелени чушки, лук и пр., и подправки. — Б.пр. .

— Предполагам, че аз трябва да шофирам.

Пит вдигна ръката си.

— Все още имам една здрава ръка.

Лорън не искаше и да чуе за това. Пит застана на пристанището и я насочваше, докато тя умело подкара големия „Пиърс Ароу“ и ремаркето му нагоре по рампата от автомобилната палуба към кея.

Пит хвърли последен, изпълнен с копнеж поглед към люлеещия се предавателен лост на стария параход с веслени колела. Искаше му се да отплава с него през Панамския канал и след това нагоре по река Потомак до Вашингтон. Но това не можеше да стане. Той въздъхна тъжно и тъкмо сядаше на седалката на шофьора, когато до него спря една кола. От нея слезе Къртис Старгър.

Той го поздрави.

— Радвам се, че ви хванах, преди да сте си заминали. Дейв Гаскил каза да се погрижа да ви предам това.