Клайв Къслър - Златото на инките

Изтече като че ли цял час, макар че всъщност бяха изминали само няколко минути, преди „Поркерия“ да акостира до „Алхамбра“ за втори път този ден. На горната пътническа палуба на ферибота бе поставен голям хартиен плакат, върху който с все още мокра боя личаха думите:

ДОБРЕ ДОШЪЛ ОБРАТНО ОТ СВЕТА НА МЪРТВИТЕ

На автомобилната палуба, подреден в една редица бе застанал един мексикански уличен оркестър, който свиреше и пееше някаква песен. Мелодията й изглеждаше позната. Пит се наведе напред през релинга на патрулния кораб, наостри уши и отметна назад глава, избухвайки в гръмък смях. След миг обаче той се сви надве от болка, тъй като избликът на веселие бе накарал гръдния му кош да избухне в мъчителна агония. С този си ход Джордино го бе забил направо в земята.

— Познавате ли песента, която свирят? — попита Мадерас, леко разтревожен от странната проява на веселие и страдание от страна на Пит.

— Мелодията ми е позната, но думите не — изпъшка Пит през стиснати от болка зъби. — Те пеят на испански.

— Miralos andando — повтори Мадерас, объркан. — Какво искат да кажат с това „Слез долу при язовира“?

— При бента — досети се Пит. — Началните думи на песента са „Слез долу при бента“.

Тромпетите свиреха, китарите дрънкаха и седемте гърла на оркестъра пееха в хор мексиканския вариант на „В очакване на Робърт Е. Лий“. Лорън застана сред тълпата, която се бе качила на борда на ферибота и замаха лудо. Тя виждаше, че Пит я търсеше с очи в тълпата. Накрая той я откри и й махна щастливо в отговор.

Тя видя бинтовете, увити около главата му, превръзката, която придържаше лявата му ръка и гипсираната му китка. В дадените му назаем къси панталони и риза за голф той изглеждаше не на място сред униформения екипаж на мексиканските военноморски сили. На пръв поглед той изглеждаше удивително бодър и свеж за човек, който е оцелял след пътуване през ада, чистилището и черната бездна на земните недра. Но Лорън знаеше, че Пит владееше до съвършенство изкуството да прикрива болката и изтощението си. Тя ги виждаше в очите му.

Пит съзря адмирал Сандекър, който стоеше зад Джордино и количката му. Погледът му скачаше от лице на лице и той различи Гордо Падила, който бе прегърнал жена си Роза. Исус, Гато и механикът, чието име той така и не запомни, стояха наблизо и размахваха бутилки във въздуха. След малко мостчето бе спуснато и Пит се здрависа с Мадерас и Хидалго.

— Благодаря ви, господа. Предайте моите благодарности и на вашия санитар. Той свърши великолепна работа, като успя да ме позакърпи.

— Всъщност ние сме тези, които сме ти задължени, сеньор Пит — каза Хидалго. — Майка ми и баща ми притежават едно малко ранчо недалеч оттук и ще се радват на голямата благодат, когато долу до твоята река бъдат изкопани кладенци.

— Обещайте ми, моля, едно нещо — каза Пит.

— Стига да е в границите на нашите възможности — отвърна Мадерас.

Пит се ухили.

— На никого не позволявайте да кръсти тази проклета река на моето име.

Той се обърна и премина по мостчето до автомобилната палуба на ферибота, където се спусна в морето от хора. Лорън се втурна към него, спря се и бавно обви ръце около врата му, като внимаваше да не притисне с тяло раните му. С треперещи устни тя го целуна.

Тя отдръпна назад лицето си, по което се стичаха сълзи, усмихна се и каза:

— Добре дошъл у дома, моряко.

След миг всички се втурнаха към него. Репортери и телевизионни оператори от двете страни на границата започнаха да прииждат към него, докато Пит поздравяваше Сандекър и Джордино.

— Този път бях сигурен, че си си купил надгробен камък — каза Джордино, светнал като неонова реклама на улица в Лас Вегас.

Пит се усмихна.

— Ако не бях намерил „Подскачащия мях“, нямаше да бъда тук.

— Надявам се, осъзнаваш — каза Сандекър, като се намръщи престорено, — че вече ставаш твърде стар, за да плуваш в пещери.

Пит вдигна здравата си ръка, сякаш се заклеваше.

— Адмирал ми е свидетел, че ако някога и някъде аз хвърля дори само един поглед към друга подземна пещера, то тогава застреляйте ме в крака.