Клайв Къслър - Златото на инките

Адмирал Рикардо Алварес обядваше със съпругата си в офицерския клуб, когато един адютант дотърча до масата му с двете съобщения.

— Човек, уловен от рибар — изсумтя Алварес. — Що за глупост?

— Така гласеше съобщението, препредадено от командир Мадерас от „Г-21“ — отвърна адютанта.

— Колко време остава до срещата на Мадерас със съда?

— Той трябва да пристигне там всеки момент.

— Чудя се, защо главният щаб се занимава с някакъв си обикновен турист, изгубил се в морето?

— Разправят, че самият президент се интересувал от спасителната операция — каза адютантът.

Адмирал Алварес хвърли един кисел поглед към жена си.

— Знаех си, че проклетото Северноамериканско споразумение за свободна търговия е грешка. Сега ще трябва да целуваме подметките на американците всеки път, когато някой от тях падне в Залива.

И така, въпросите се оказаха много повече от отговорите, когато Пит бе прехвърлен от „Дъ Фърст Ътемпт“, малко след като патрулният съд спря наблизо. Пит стоеше на палубата, отчасти придържан от Хейгън, който бе свалил разкъсания водолазен костюм от тялото му и му бе услужил с една риза за голф и чифт къси панталони. Клеър бе сменила превръзката на рамото му и бе сложила една лепенка върху дълбоката рана на челото.

Той разтърси ръката на Джоузеф Хейгън.

— Предполагам, че съм най-голямата риба, която някога си улавял.

Хейгън се засмя.

— Да, ще имам какво да разправям на внуците си.

След това Пит целуна Клеър по бузата.

— Не забравяй да ми изпратиш рецептата си за супата от риба. Никога не съм опитвал друга, по-вкусна от нея.

— Трябва много да ти е харесала. Погълна поне един галон от нея.

Пит се обърна и с тяхна помощ се спусна в една малка моторница, която го закара до патрулния кораб. Едва стъпил на палубата, той бе поздравен от Мадерас и Хидалго, след което санитарят на кораба го заведе в отделението за болни. Преди да се наведе и влезе през входния люк, Пит се обърна и махна за последен път на семейство Хейгън.

Джо и Клеър стояха на палубата, прегърнали се с ръце през кръста. След малко Джо се обърна, погледна жена си с озадачено изражение и каза:

— Чудя се, след като през целия си живот аз едва ли съм уловил повече от пет риби, както и ти никога не успя да сготвиш нещо, което да няма вкус на кисело грозде, какво искаше да каже той с тази твоя страхотно вкусна супа от риба?

Клеър въздъхна.

— Бедничкият. Той бе толкова изтощен и гладен, че нямах сърце да му кажа, че го нагостих със супа от консерва с малко бренди в нея.

Къртис Старгър се намираше в Гуаймас, когато до него долетя вестта, че Пит е бил намерен жив. Той претърсваше хасиендата, използвана от братята Золар. Съобщението дойде по сателитния му телефон „Иридиум“ на фирмата „Моторола“ от офиса му в Калексико. Мексиканските агенции за разследване бяха проявили необичайна готовност за сътрудничество и бяха позволили на Старгър и неговите хора от митницата да претърсят сградата и парка около нея за допълнителни улики, които биха помогнали за осъждането на династията крадци на произведения на изкуството.

Старгър и агентите му бяха пристигнали, за да открият, че паркът и самолетната писта бяха пусти. В хасиендата също нямаше никой. Пилотът на частния самолет на Золар бе решил, че бе настъпил подходящия момент да напусне. Той просто излезе през входната порта, хвана автобус до града и оттам излетя за Хюстън, щата Тексас, където бе домът му.

Обискът на хасиендата не даде някакви конкретни резултати. Стаите бяха почистени от всякакви уличаващи следи. По друг начин стояха нещата с изоставения самолет на пистата. Вътре Старгър намери четири грубо издялани дървени статуи, върху които с боя бяха изрисувани детски лица.

— Какво ще кажеш за тях? — Старгър попита един от агентите си, който бе експерт по древни антики от Югозапада.

— Приличат на някакви индиански религиозни символи.

— От тополово дърво ли са?

Агентът вдигна слънчевите си очила и разгледа отблизо идолите.

— Да, мисля, че със сигурност мога да кажа, че са били издялани от тополово дърво.

Старгър прокара леко ръка по един от идолите.

— Имам подозрение, че това са идолите, които търсеше Пит.

На Руди Гън бе съобщено, докато лежеше в болничното легло. В стаята влезе една медицинска сестра, следвана от един от агентите на Старгър.

— Мистър Гън, аз съм Антъни ди Маджо от Митническата служба. Сметнах, че бихте желали да узнаете, че Дърк Пит е бил намерен жив в Залива преди около половин час.