Клайв Къслър - Златото на инките

Облекчение, щастие, че е жив, удовлетворение от големия успех — всички тези чувства изпълниха душата му.

Женски писък прониза ушите му и той погледна сепнато нагоре, за да види синьо-зеления корпус на една яхта, която се издигаше край него. Двама души се бяха надвесили над борда и гледаха към него със смъртнобледи лица. Чак сега той разбра, че бе омотан в дебела корда на въдица. Нещо пляскаше по единия му крак. Той хвана кордата и изтегли от водата една малка риба тон, не по-голяма от стъпалото му. От устата на бедната риба излизаше една голяма кука.

Пит леко стисна рибата в едната си мишница и извади куката със здравата си ръка, след което се взря в мънистените очички на малката рибка.

— Погледни, Тото — каза ликуващо той, — отново сме в Канзас!

Командир Мадерас и екипажът му бяха излезли от пристанището на Сан Фелипе и подновили издирването по начертаната от тях мрежа, когато пристигна съобщението от семейство Хейгън.

— Сър — каза радистът му — току-що получих спешно съобщение от яхтата „Дъ Фърст Ътемпт“.

— Какво гласи то?

— Шкиперът, американец на име Джоузеф Хейгън, съобщава, че е прибрал от водата някакъв мъж, когото уловил с въдицата си.

Мадерас се намръщи.

— Сигурно иска да каже, че е закачил труп, докато е влачил въдицата във водата.

— Не, сър, той бе напълно категоричен. Човекът, когото той уловил, бил жив.

Мадерас бе озадачен.

— Не може да бъде този, когото издирваме. Има ли съобщения от лодки в района за изгубен член на екипажа им, който да е паднал зад борда?

Радистът поклати глава.

— Не съм чул нищо.

— Къде се намира „Дъ Фърст Ътемпт“?

— На дванадесет морски мили северозападно от нас.

Мадерас влезе в кабината на щурвала и кимна на Хидалго.

— Задай курс на северозапад и наблюдавай за американска яхта. — След това се обърна към радиста. — Обади се на този Джоузеф Хейгън за повече подробности за мъжа, когото са измъкнали от водата и му кажи да остане на сегашното си място. Ще пристигнем при него след около тридесет и пет минути.

Хидалго погледна към него над навигационната маса.

— Какво мислиш?

Мадерас се усмихна.

— Като добър католик, аз трябва да вярвам на чудесата, за които църквата ми разказва. Но това чудо тук искам да го видя със собствените си очи.

Флотилията от яхти, както и множеството лодки на мексиканските рибари, които браздят водите на Морето на Кортес, имат своя собствена мрежа за радиовръзка. Тя бе средство за размяна на безброй шеги и закачки вътре в братството на собствениците на лодки, подобно на старите колективни телефонни линии, когато няколко души можеха едновременно да говорят помежду си. Те бъбреха за времето, разменяха си покани за светски партита на борда на яхтите си, последните новини за пристанищата, където домуваха и дори подробни списъци на неща за продажба или размяна.

Новината за това, че собствениците на „Дъ Фърст Ътемпт“ са уловили с въдицата си човек, бързо обиколи залива. Тя започна да става все по-интересна, тъй като мнозина я разкрасяваха, преди да я предадат по-нататък по мрежата на Баха. Собствениците на яхти, които се включиха в нея по-късно, чуха за някаква невероятна история за семейство Хейгън, които хванали кит убиец, в чийто корем открили жив човек.

Някои от по-големите океански съдове бяха оборудвани с радиостанции, които можеха да предават до Съединените щати. Скоро съобщенията от Баха започнаха да прииждат в страната, за да стигнат чак до Вашингтон.

Излъченото по радиото съобщение на Хейгън бе хванато от една радиостанция на мексиканските военноморски сили в Ла Пас. Дежурният радист поиска потвърждение на съобщението, но Хейгън бе вече започнал да дърдори оживено с другите собственици на яхти и не му отговори. С убеждението, че това е поредното лудо парти, което се вихри на някоя яхта, радистът отбеляза информацията в дневника и съсредоточи вниманието си към официалните военноморски съобщения.

Когато след двадесет минути дежурството му свърши, той небрежно го спомена на офицера, който отговаряше за станцията.

— Звучеше напълно смахнато — обясни той. — Съобщението бе на английски. Вероятно някой пиян гринго, който си прави майтапи по радиото.

— По-добре да изпратим една патрулна лодка, която да провери на място — каза офицерът. — Ще информирам главната квартира на флота в северната област и ще видим с какво разполагаме в района.

Не бе нужно да информират главната квартира на флота. Мадерас вече ги беше известил, че се движи с пълна скорост към „Дъ Фърст Ътемпт“. В главната квартира бяха получили също така и изненадващо съобщение от началника на главния щаб на военноморските сили, който бе заповядал на командващия офицер да ускорят издирването и да положат всички възможни усилия за една успешна спасителна операция.