Клайв Къслър - Златото на инките

Още две надуваеми клетки се спукаха, след като лодката се блъсна в куп остри камъни, които срязаха тънката кожа на корпуса. Пит се озова полупотопен във вода, като лежеше в нещо, което по-скоро приличаше на спукана торба с въздух, отколкото на плавателен съд. Изненадващо, все още стискаше здраво фенерчето с дясната си ръка. Той обаче бе изпразнил напълно три от бутилките с въздух и по-голямата част от четвъртата, докато теглеше сплескания малък съд през няколко подводни галерии, преди да стигне до открити пещери от другата страна и надуе останалите плавателни камери.

Пит никога не бе страдал от клаустрофобия, за разлика от повечето обикновени хора, които лесно щяха да й се поддадат в тази черна безкрайна пустота. Избягваше всякаква мисъл за паника, като пееше и говореше на себе си в шеметното си плаване по неприветливата вода. Той насочи фенерчето към ръцете и краката си. Те бяха сбръчкани като сушени сливи след дългите часове на престой под водата.

— При всичката тази вода поне няма да страдам от обезводняване — промърмори той към влажните безжизнени скали.

Той премина над прозрачни вирове, които се спускаха надолу в отвесни кладенци през масивните скали на такава дълбочина, че лъчът на лампата му не можеше да стигне до дъното им. Той се забавляваше с мисълта тук да дойдат туристи. Жалко, че хората не можеха да направят тази обиколка и да разгледат кристалните готически пещери. Може би сега, когато вече бе известно, че реката съществува, можеше да се изкопае тунел, по който туристите да слизат и разглеждат подземните чудеса.

Той се бе опитал да съхрани енергията на трите си фенерчета, но една по една батериите им се изтощаваха и ги хвърляше зад борда. Пит прецени, че му оставаха само двадесет минути светлина в последната лампа, преди непрогледният мрак да се завърне завинаги.

Спускането по бързеите на река с лодка под слънце и синьо небе се нарича слалом в бързи (бели) води 57 57 Непреводима игра на думи. White (англ.) означава както бял (цвят), така и бърз, буен, разпенен (за вода на река и пр.). — Б.пр. , размишляваше изтощеното му съзнание. Тук долу то би могло да се нарече слалом в черни води. Идеята му се стори много забавна и поради някаква причина той се засмя. Смехът му се понесе в една огромна странична пещера и заехтя с десетки зловещи звуци. Ако не знаеше, че бяха дошли от него, кръвта му щеше да замръзне от страх.

Струваше му се, че вече не бе възможно да има друг свят, освен този кошмарен лабиринт от пещери, който пълзеше и се извиваше безкрайно през мрачната и чужда среда. Той бе загубил всякакво чувство за посока. „Местоположение“ бе само дума от речника. Компасът му бе станал безполезен поради изобилието от желязна руда в скалите. Той се чувстваше толкова дезориентиран и отдалечен от белия свят над него, че се чудеше дали не бе най-накрая прекрачил прага на лудостта. Единствената останала частица здрав разсъдък у него се поддържаше от изумителните гледки, които се разкриваха под светлината на лампата му.

Той се помъчи да възстанови самоконтрола си, като започна да играе на игри, които изискваха умствено напрежение. Той се опита да запомня подробности от всяка нова пещера и галерия, от всеки завой и извивка на реката, за да може да ги опише на другите, след като се измъкнеше и върнеше в слънчевия свят. Но те бяха толкова много, че вцепененото му съзнание не бе в състояние да побере повече от няколко ярки образа. Отгоре на всичко, той откри, че трябва да се концентрира в задържането на „мяха“ над водата. Още една въздушна камера се бе спукала и свистеше, като заедно с въздуха си отиваше и подемната й сила.

„Къде ли се намирам?“, зачуди се вяло той. „Колко остава до края?“ Замъгленото му съзнание започна да блуждае. Той трябваше да се стегне. Отдавна бе спрял да изпитва глад, никакви мисли за дебели пържоли или говежди филета с бутилка бира не преминаваха през съзнанието му. Контузеното му и изтощено тяло бе дало много повече, отколкото той бе очаквал от него.

Сгърченият корпус на лодката се удари в тавана на пещерата, който се извиваше надолу и се спускаше под водата. Съдът се завъртя в кръг, блъскайки се в стената, докато накрая течението не го избута встрани към една плитчина, където бавно спря. Пит легна във вътрешността на лодката, която бе залята до половина с вода, и краката му увиснаха отвън. Той бе твърде изтощен, за да сложи на гърба си последната бутилка въздух, да изпусне въздуха от лодката и да я издърпа през подводната галерия, която бе пред него.