Клайв Къслър - Златото на инките

Мадерас се облегна на релинга, ограждащ крилото на мостика, запали цигара и се загледа към кърмата на патрулния си съд, който бе префасониран на такъв от един шестдесет и седем метров (220 футов) минотърсач на американските военноморски сили. Корабът нямаше официално име, освен големия надпис „Г-21“, изписан с боя върху носа му. Но екипажът го наричаше с неласкавото име „Ел Поркерия“ („Боклук“), тъй като един път той се бе повредил насред морето и трябваше да бъде взет на буксир и довлечен до пристанището от една рибарска лодка — унижение, което екипажът никога не му прости.

Но иначе корабът бе стабилен, бързо се подчиняваше на щурвала и бе устойчив при бурно море. Екипажите на много рибарски лодки и частни яхти дължаха живота си на Мадерас и „Ел Поркерия“.

Като офицер, чийто ранг бе втори след този на командира, Хидалго имаше задължението да начертае мрежата за търсене. Когато свърши с проучването на голямата навигационна карта на северната част на Залива, той даде координатите на кормчията. От този момент нататък започваше отегчителната част от пътуването. Те трябваше да се движат в един коридор по права линия и след като стигнеха до края му, да се върнат обратно по съседния, сякаш косяха ливада.

Първият коридор бе изминат в осем часа сутринта. В два часа следобед наблюдателят на носа извика:

— Предмет във водата!

— Посока? — извика Хидалго.

— На сто и петдесет метра вляво от носа.

Мадерас вдигна бинокъла си и се взря над синьо-зелената вода. Той бързо забеляза един труп, обърнат с лице надолу, върху гребена на една вълна.

— Видях го. — Той влезе в кабината на щурвала и кимна на кормчията. — Закарай ни до него и приготви група, която да го извади. — След това се обърна към Хидалго. — Когато стигнем на петдесет метра от него, спри двигателите.

Разпенените вълни пред носа се смалиха до малки вълнички, басовото боботене на двата дизелови двигателя замря до приглушено пулсиране и не след дълго патрулният съд се плъзна край трупа, който се носеше по вълните. От мястото си на крилото на мостика, Мадерас можеше да види подпухналите и изкривени черти, смазани на пихтия. Чудно, че акулите не го бяха намерили за апетитен, помисли си той.

Той погледна Хидалго и се усмихна.

— Свършихме работата си за цяла седмица.

— Имахме късмет — измърмори Хидалго.

Без ни най-малък признак на почит към мъртвите, двама души от екипажа забиха корабна кука в плаващия труп и го задърпаха към една носилка от телена мрежа, спусната във водата. Вкараха трупа в носилката и го вдигнаха на палубата. Ужасно обезобразената плът по нищо не приличаше на човешкото тяло, което някога е била. Мадерас чу как не един и двама от екипажа му повърнаха в морето, преди да вкарат трупа в един чувал и да дръпнат ципа му.

— Е, който и да е бил този, той поне ни направи една услуга — каза Хидалго.

Мадерас го погледна.

— О, и каква е била тя?

Хидалго се ухили безчувствено.

— Не е престоял във водата достатъчно дълго, за да замирише.

Три часа по-късно патрулният съд премина край вълнолома на Сан Фелипе и акостира до „Алхамбра“.

Както подозираше Пит, след като се добраха до брега със спасителния сал, Гордо Падила и неговият екипаж се прибраха вкъщи при жените и приятелките си и отпразнуваха рискованото си бягство с тридневна фиеста. После, следени с внимателно око от полицията на Кортина, Падила събра екипажа си и всички се върнаха с една рибарска лодка обратно на ферибота. След като стъпиха на борда, те вдигнаха пара в двигателите и изпомпаха водата, влязла в трюма, след като Амару бе отворил кингстоновите клапи. Когато килът се освободи от тинята и двигателите забумтяха отново, Падила и екипажът му върнаха „Алхамбра“ обратно в Сан Фелипе и го завързаха на пристана.

На Мадерас и Хидалго, които гледаха надолу от мостика на кораба си, предната автомобилна палуба на ферибота им приличаше на отделение за бърза помощ в някоя болница.

Лорън Смит бе облечена в удобни къси панталони и бюстие, като излагаше на показ изобилие от бинтове и марли, увити около раменете, корема и краката й. Джордино седеше в една количка на колела със стърчащи напред крака, поставени в гипс.

Липсваше Руди Гън, който бе в стабилно състояние в Регионалния медицински център в Ел Сентро, близо до северните предградия на Калексико, след като бе оживял след тежка контузия в стомаха, шест счупени пръста и пукнат череп.

На палубата на ферибота стояха адмирал Сандекър и хидрологът Питър Дънкан, заедно с Шанън Келси, Майлс Роджърс и контингент от местната полиция. Там бе и коронерът 54 54 Коронер — следовател при смъртни случаи. — Б.пр. на щата Баха Калифорния Норте. Всички стояха с мрачни лица, докато екипажът на военноморския патрулен кораб спускаше мрежата с трупа на палубата на „Алхамбра“.