Клайв Къслър - Златото на инките

Прехвърлили шестдесетте семейство Хейгън бяха в доста добра форма за годините си. Както повечето жени на нейната възраст, задникът на Клеър се бе уголемил и талията й бе малко напълняла, но лицето й бе почти без бръчки и гърдите все така големи и твърди. Джо бе едър мъжага, който водеше неравна борба с все по-дебелеещия си корем, превърнал се вече в добре закръглено шкембе. Те притежаваха семейна фирма в Анахайм за търговия с коли, като се занимаваха основно с автомобили втора употреба, които са добре запазени и с малко навъртени километри.

След като Джо купи един петнадесетметров (50-футов) океански кеч от Нюпорт Бийч, щата Калифорния и го кръсти „Дъ Фърст Ътемпт“ 55 55 Дъ Фърст Ътемпт — първият опит (англ.). — Б.пр. , те започнаха постепенно да предават управлението на бизнеса си в ръцете на двамата си сина. Любимият им маршрут бе да се спуснат надолу по крайбрежието, след което завиваха около Кабо Сан Лукас, за да се озоват в Морето на Кортес, където прекарваха есенните месеци в обикаляне на малките живописни пристанища, сгушени в бреговете.

Сега за първи път те бяха отишли толкова далеч на север. Джо лениво влачеше въдицата зад лодката с надеждата някоя риба да хареса стръвта му и хвърляше от време на време по едно око на дълбокомера, докато лодката се носеше с бавни обороти и сгънати платна. Приливите и отливите в тази част на Залива варираха до седем метра (23 фута) във височина и той не искаше да заседне в някой неотбелязан на картите пясъчен нанос.

Той се отпусна, когато писецът показа депресия под кила с дълбочина над 50 метра (164 фута). Чудна работа, помисли си той. Морското дъно в северния край на Залива бе плитко и с равномерна дълбочина, която рядко слизаше под 10 метра при прилив и представляваше обикновено смес от тиня и пясък. Дълбокомерът показваше, че дъното на подводната депресия бе от неравна и твърда скала.

— Да, великите гении винаги са оставали неразбрани — каза Джо, когато усети подръпване на влачещата се въдица. Той нави макарата и откри една калифорнийска корбина 56 56 Корбина — голяма морска риба от рода Menticirrhus undulatus, обитаваща плитчините по калифорнийския бряг. — Б.пр. , която бе дълга колкото ръката му.

Клеър постави ръка над очите си, за да не им блести слънцето.

— Тя е твърде красива, за да я задържим. Хвърли бедната риба обратно в морето.

— Странна работа.

— Какво е странно?

— Всичките други корбини, които някога съм улавял, имаха бяло тяло с тъмни петна. Тази тук е с цвят на флуоресциращо канарче.

Тя нагласи горницата на банския си и слезе надолу до кърмата, за да погледне по-отблизо.

— А това пък вече е повече от странно — каза Джо, като вдигна едната си ръка и показа пръстите си, които бяха изцапани с нещо яркожълто. — Ако не бях човек с нормален разсъдък, бих казал, че някой е боядисал тази риба.

— Тя блести под слънцето, сякаш вместо люспи има пайети — каза Клеър.

Джо надзърна над перилата на лодката.

— Водата в този участък изглежда така, сякаш е била изстискана от лимон.

— Може би рибата тук ще кълве повече.

— Може и да си права, мое старо момиче.

Джо мина покрай нея, отиде на носа и хвърли котвата.

— Това място с нищо не е по-лошо от останалите, така че можем да прекараме тук следобеда, в очакване да хванем нещо голямо.

За смазания от умора Пит нямаше и миг на отдих. Той се спусна надолу през още четири катаракта. За щастие нито един от тях не бе отвесен и дълбок както онзи, който за малко не уби Джордино и него. Най-високият от тях не превишаваше 2 метра (6.5 фута). „Подскачащият мях“, с частично сплескано от загубата на въздух тяло, смело се хвърляше надолу в кипящата вода и успешно лавираше между камъните, скрити под ревящите, изригващи пяна и пръски води на реката, преди да продължи пътуването си към забвението.

Най-опасни се оказаха участъците с кипящи бързеи. Едва след като те взеха своето, Пит бе изхвърлен от смазващата им прегръдка в по-спокойни води без скали и камъни, където успя да се отпусне за момент. Охлузванията и контузиите по тялото му накараха раните да пламнат от щипеща болка, сякаш някакви джуджета забиваха в тях острите си вили. Болката обаче му помогна да изостри сетивата си. Той проклинаше реката, сигурен, че тя пазеше най-лошото за накрая, преди да смажеше отчаяния му опит да се спаси.

Греблото бе изтръгнато от ръката му, но загубата не бе съществена. С 50 килограма (110 фунта) оборудване в издишаща лодка, в допълнение на неговото собствено тегло, нямаше никакъв смисъл да се опитва да прави остри завои, за да избегне скалите, които изскачаха от тъмното пред него, гребейки само с една ръка. Той бе твърде слаб, за да опита нещо повече от това да се хване немощно за поддържащите ремъци, завързани към вътрешната част на корпуса и да се остави на течението да го носи неуправляемо напред.