Клайв Къслър - Златото на инките

Преди коронерът и помощникът му да успеят да вдигнат чувала с тялото и да го положат на болнична носилка с колелца, Джордино добута количката си до чувала.

— Бих искал да видя трупа — каза мрачно той.

— Той не е приятна гледка, сеньор — предупреди го Хидалго от палубата на своя кораб.

Коронерът се поколеба, тъй като не бе сигурен дали според закона той можеше да позволи на чужденци да видят мъртвото тяло.

Джордино погледна студено коронера.

— Искате ли идентификация на трупа или не?

Коронерът, дребен мъж със сълзливи очи и гъста сива коса, едва ли знаеше достатъчно английски, за да разбере Джордино, но кимна мълчаливо на помощника си, който дръпна надолу ципа.

Лорън пребледня и се извърна, но Сандекър се приближи до Джордино.

— Да не би да е…

Джордино поклати глава.

— Не, не е Дърк. Това е онзи откачен психопат, Тупак Амару.

— Боже господи, изглежда така, сякаш е бил въртян в празна бетонобъркачка.

— Ако не и по-зле — каза Дънкан, като потрепери от ужасяващата гледка. — Бързеите трябва да са го блъскали във всеки един камък в реката от Серо ел Капироте дотук.

— Получил си е напълно заслуженото — промърмори язвително Джордино.

— Някъде между пещерата със съкровището и Залива — каза Дънкан — реката трябва да попада в изключително бурен участък.

— Няма ли следа от друго тяло? — попита Сандекър Хидалго.

— Нищо, сеньор. Това е единственото, което открихме, но имаме заповед да продължим търсенето за втория мъж.

Сандекър се извърна от Амару.

— Щом досега Пит не е бил изхвърлен в Залива, той трябва да е все още под земята.

— Може би е бил изхвърлен на някой бряг или пясъчна ивица край подземната река — предположи с надежда Шанън, — и да е все още жив.

— Не можете ли да организирате експедиция по течението на подземната река, за да го намерите? — попита Роджърс адмирала.

Сандекър бавно поклати глава.

— Не мога да изпратя група хора на сигурна смърт.

— Адмиралът е прав — каза Джордино. — Може да има дузина каскади като тази, през която Пит и аз преминахме. Дори и с лодка на въздушна възглавница като „Подскачащия мях“ крайно съмнително е дали някой може безопасно да измине сто километра по река, която изобилства от бързеи и скали.

— А ако и това не ги възпре — добави Дънкан, — има и подводни пещери, които трябва да бъдат преодолени, преди да се стигне до повърхността на морето в Залива. Без достатъчен запас от въздух, удавянето е неминуемо.

— На какво разстояние, според теб, той би могъл да бъде отнесен от течението? — попита го Сандекър.

— От пещерата със съкровището?

— Да.

Дънкан помисли за момент.

— Пит би могъл да има шанс, ако е успял да се добере до сух бряг на не повече от петстотин метра от нея. Тогава бихме могли да вържем с въже един човек и да го пратим безопасно надолу по течението на това разстояние, след което да издърпаме двамата срещу течението.

— А ако от Пит не бъде открита следа, дори и след като въжето свърши? — попита Джордино.

Дънкан сви мрачно рамене.

— В такъв случай, ако тялото не се покаже в Залива, ние никога няма да го намерим.

— Никаква ли надежда няма за Дърк? — умоляващо промълви Лорън. — Абсолютно никаква?

Преди да отговори, Дънкан погледна Джордино и след това Сандекър. Очите и на двамата отразяваха мрачна безнадеждност, а лицата им бяха набраздени от отчаяние. Той се обърна отново към Лорън и каза тихо:

— Не мога да ви лъжа, мис Смит. — Думите му сякаш го разстроиха дълбоко. — Шансовете на Дърк са същите, като тези на всеки друг зле ранен човек да достигне езерото Мийд в околностите на Лас Вегас, след като е бил хвърлен в течението на река Колорадо в началото на Големия каньон.

Думите му се стовариха върху Лорън със силата на физически удар. Тя започна да се олюлява. Джордино се протегна и й сграбчи ръката. Тя изглеждаше така, сякаш сърцето й бе спряло.

— За мен Дърк Пит никога не ще умре — тихо прошепна тя.

— Рибите днес нещо не кълват — каза Джо Хейгън на жена си Клеър.

Тя лежеше по корем на покрива на главната кабина на лодката, облечена в оскъден бански костюм с развързана горница, и четеше списание. Тя вдигна слънчевите си очила върху главата си и се засмя.

— Ти би могъл да уловиш риба, само ако тя подскочи и влезе в лодката.

Той се засмя.

— Просто почакай и ще видиш.

— Единствената риба, която ще намериш толкова далеч на север в Залива, е скаридата — продължи да му натяква тя.