Клайв Къслър - Златото на инките

— Както изглежда, положението ми значително се по-добри — щастливо каза Пит, без да има кой да го чуе, освен пустата пещера.

Той започна с медицинския пакет. След като обилно проми раната в рамото си с дезинфектант, той непохватно й направи една груба превръзка под скъсания си водолазен костюм. Съзнавайки, че е безсмислено да стяга с превръзка пукнатите си ребра, той стисна зъби, намести костите на китката си и я превърза.

Вътре в термоса кафето бе запазило голяма част от топлината си и той погълна половината количество, преди да нападне сандвичите. Никакви пикантно приготвени говежди филета, потопени в коняк и фламбирани, не можеха да се мерят по вкус с тази наденица, реши Пит. Тук и в този момент той тържествено се закле никога повече да не се оплаква или да пуска шеги по повод сандвичите с наденица.

След кратък отдих голяма част от силите му се върнаха и той се почувства достатъчно възстановен, за да стегне отново оборудването и да отвори пластмасовия контейнер с багрилото на Дънкан. Той пръсна „Флуоресцеин Йелоу“ с оптически блясъкообразувател във водата и започна да наблюдава под светлината на фенерчето си как веществото оцвети реката в яркожълти луминесцентни багри. Той стоеше и гледаше, докато течението не го отнесе в тъмнината.

— Това трябва да им каже, че идвам — помисли той на глас.

Той издърпа останките на лодката от плитчината. Пазейки раните си, той тромаво се качи на борда и загреба с една ръка към средата на потока.

Когато течението подхвана сплескания „Подскачащ мях“ и го понесе надолу по реката, Пит се излегна удобно назад и започна да си тананика мелодията на „Нагоре по ленивата река, под лъчите на обедното слънце“.

Информиран за всички събития до последната минута от адмирал Сандекър в Калифорния и агентите Гаскил и Рагсдейл в Ел Пасо, държавният секретар реши да заобиколи дипломатическия протокол и се обади лично на президента на Мексико. Той го информира за широкомащабния заговор за кражба и контрабанда, ръководен от фамилията Золар.

— Невероятна история — каза президентът на Мексико.

— Но вярна — увери го държавният секретар.

— Мога само да съжалявам за получилия се инцидент и обещавам пълното сътрудничество на моето правителство в разследването.

— Ако позволите, господин президент, аз наистина имам няколко молби, които бих отправил към вас.

— Нека ги чуя.

Два часа по-късно границата между Мексико и Калифорния бе отново отворена. Държавните служители, подлъгани от братята Золар с фалшиви обещания за невероятни богатства и оказали им сътрудничество, използвайки за това служебните си постове, бяха арестувани.

Фернандо Матос и полицейският комендант Рафаел Кортина бяха измежду първите арестувани от мексиканските съдебни следователи.

В същото съдове на мексиканските военноморски сили, дислоцирани в Морето на Кортес, бяха вдигнати по тревога и получиха заповед да вдигнат котва.

Лейтенант Карлос Хидалго погледна нагоре към една чайка, която изкряска над главата му, преди да насочи вниманието си обратно към правата линия на морския хоризонт.

— Нещо специално ли търсим, или просто търсим? — попита той небрежно капитана на кораба.

— Търсим трупове — отвърна командир Мигел Мадерас.

Той свали бинокъла си, разкривайки кръгло приятно лице с гъста черна коса. Зъбите му бяха големи, бляскаво бели и почти винаги разтворени в усмивка тип Бърт Ланкастър. Той бе нисък, набит и твърд като скала.

Хидалго бе точно обратното копие на Мадерас. Висок, слаб и с тясно лице, той приличаше на потъмнял от слънцето труп.

— Жертви от корабокрушение?

— Не, водолази, които са се удавили в подземна река.

Хидалго присви скептично очи.

— Да не би това да е поредната измишльотина на някой гринго за рибари и водолази, отнесени от река под пустинята и след това изхвърлени в Залива?

— Кой може да каже? — отвърна Мадерас, свивайки рамене. — Всичко което знам, е, че от главната квартира на флота в Енсенада ни заповядаха да патрулираме с нашия кораб и екипаж в северните води на Залива, между Сан Фелипе и Пуерто Пенаско, и да търсим за всякакви следи от трупове.

— Голяма площ, за да бъде покрита само от един кораб.

— От Санта Розалия към нас ще се присъединят два патрулни кораба от клас П. Освен това всички рибарски лодки в района са предупредени да съобщават за всички забелязани от тях човешки останки.

— Ако акулите ни изпреварят — измърмори песимистично Хидалго, — от тях няма да остане и следа.