Клайв Къслър - Златото на инките

Золар изглеждаше така, сякаш щеше да разкъса Мур и извади белите му дробове, без значение дали щеше да бъде застрелян в опита си, или не.

— Ти и твоята лъжлива жена сключихте сделка за дял от антиките. Прав ли съм?

Золар почака за отговор, но когато Мур остана мълчалив, той продължи:

— Какъв процент ви предложиха? Десет, двадесет, може би дори петдесет процента?

— Не сме сключвали никакви сделки с правителството — каза бавно Мур. — Знаехме, че вие нямате намерение да спазите нашето споразумение и че възнамерявате да ни убиете. Първоначалният ни план бе да откраднем съкровището за себе си, но както виждате, променихме решението си.

— По начина, по който боравят с оръжието — каза Оксли, — Сайръс бе прав. Те наистина са двойка убийци.

Мур кимна, съгласявайки се.

— Брат ти е много прозорлив. Убиецът може да бъде разпознат само от друг убиец.

Чу се декане отвън по предната пътническа врата на долната палуба. Мур направи жест с пистолета си към въртящата се стълба.

— Слезте долу и отворете — заповяда той на Золар и Оксли.

С навъсени лица двамата се подчиниха.

Когато херметичната врата се отвори, от стълбата, опряна до самолета, влязоха двама души. И двамата бяха облечени в официални костюми. Единият от тях бе огромен чернокож мъж, който изглеждаше така, сякаш бе играл професионален футбол. Другият бе спретнато облечен и беше бял. Золар мигновено усети, че това бяха федерални агенти.

— Джоузеф Золар и Чарлз Оксли. Аз съм агент Дейвид Гаскил от Митническата служба, а това е агент Франсис Рагсдейл от ФБР. Господа, вие сте арестувани за контрабандно внасяне на незаконни антики в Съединените щати, както и за кражбата на безброй предмети на изкуството от частни сбирки и обществени музеи, като към това добавяме и изработването на фалшификати и продажбата на антики.

— За какво говорите? — попита Золар.

Гаскил не му обърна внимание и погледна към Рагсдейл с широка, пълна със зъби усмивка.

— Би ли имал честта?

Рагсдейл кимна като дете, което току-що е получило като подарък ново компактдисково устройство.

— Да, разбира се, благодаря ти.

Докато Гаскил слагаше белезниците на Золар и Оксли, Рагсдейл им прочете правата.

— Бързо пристигнахте — обади се Мур. — Казаха ни, че сте в Калексико.

— Петнадесет минути след като ни се обадиха от главната квартира на ФБР във Вашингтон, ние излетяхме на борда на един военен изтребител — отвърна Рагсдейл.

Оксли отправи към Гаскил поглед, в който първоначалният шок и страх бяха заместени от хитра проницателност.

— И сто години да търсите, никога няма да намерите достатъчно доказателства, за да ни осъдите.

Рагсдейл наклони глава към товара от злато.

— Какво ще кажете за това?

— Ние сме просто пътници — каза Золар, възвръщайки самообладанието си. — Бяхме поканени да пътуваме в самолета от професор Мур и съпругата му.

— Разбирам. А бихте ли ми казали откъде идват всичките откраднати антики и произведения на изкуството във вашия склад в Галвестън?

Оксли се засмя подигравателно.

— Складът ни в Галвестън е напълно законен. Вие и преди сте го проверявали и никога нищо не сте открили.

— Щом е така — каза лукаво Рагсдейл, — как ще обясните тунела, който води от Лорън Сторидж Кампъни до подземния склад за крадени стоки на „Золар Интернешънъл“?

Братята се спогледаха с внезапно побледнели лица.

— Това е измислица — каза уплашено Золар.

— Така ли? Искате ли да ви опиша с подробности вашия тунел и да цитирам извадка от списъка на откраднатите шедьоври, които открихме?

— Тунелът… не е възможно да сте го открили.

— От тридесет и шест часа насам — каза Гаскил — „Золар Интернешънъл“ и вашата тайна операция, известна като „Солпемачако“, вече не съществуват.

Рагсдейл кимна.

— Жалко, че вашият баща, Мансфийлд Золар, известен още като Призрака, не е вече жив, иначе щяхме да приберем и него.

Золар изглеждаше така, сякаш щеше да получи инфаркт. Оксли бе твърде парализиран, за да мръдне.

— Когато вие двамата, останалите от семейството ви, партньорите, съучастниците и купувачите ви излезете от затвора, вие ще сте станали на толкова години, на колкото са антиките, които сте откраднали.

Самолетът започна да се изпълва с федерални агенти. ФБР се погрижи за екипажа на самолета и прислужницата на Золар, докато митническите служители разкопчаха ремъците, с които златните предмети бяха закрепени към пода.

Рагсдейл кимна на екипа си.