Клайв Къслър - Златото на инките

— Ще направя всичко, което е по силите ми, но така ми се искаше да не правех това.

— Нямаме друг избор, освен да излетим. Руди ще умре, преди да бъде свален на ръце надолу по склона на планината.

Много бавно хеликоптерът се издигна на не повече от метър над земята. Джордино го остави да виси така, докато Лорън се научи да борави с педалите за управление на опашното витло. В началото тя проявяваше склонност да ги натиска прекалено силно, но скоро им хвана цаката и кимна.

— Мисля, че съм готова.

— Тогава излитаме — съобщи Джордино.

Двадесет минути по-късно, работейки в синхрон, те извършиха перфектно приземяване край главната квартира на митницата в Калексико, където адмирал Сандекър стоеше край една линейка и неспокойно пушеше пура.

Още в първия момент, когато Амару го повлече под водата и той усети как челюстите на течението захапаха нараненото му тяло, Пит разбра, че няма да има връщане към пещерата със съкровището. Той бе хванат в двоен капан — от убиец, който се бе вкопчил в него като менгеме, и от река, решена да го отнесе в ада.

Дори и двамата мъже да не бяха ранени, борбата нямаше да бъде равна. Колкото и опитен убиец да бе Амару, той не можеше да се мери с Пит под водата. Пит пое дълбоко дъх, преди реката да залее главата му, притисна здравата си ръка към гърдите, за да защити пукнатите ребра и отпусна болезнено тялото, без да хаби сили в борба с нападателя си.

Удивително, но той все още здраво стискаше пистолета си, макар че изстрел с него под водата щеше вероятно да пръсне всички кости в ръката му. Той усети как хватката на Амару се плъзна от кръста към бедрата му. Убиецът бе як като стомана. Той драпаше яростно по тялото на Пит, мъчейки се все още да се докопа до пистолета, докато в същото време течението ги въртеше като детски кукли, хванати във водовъртеж.

Никой вече не виждаше другия, тъй като реката ги бе вече отнесла в зоната на пълния мрак. Без ни най-малка светлинка отникъде, Пит се чувстваше така, сякаш бе потопен в мастило.

В следващите четиридесет и пет секунди единствено омразата бе това, което запазваше Амару жив. Влуденото му съзнание не можеше да проумее факта, че той се давеше двойно — пробитите му гърди се пълнеха с вода и едновременно с това той поглъщаше и вода. Последният остатък от силите му се стопяваше, когато мятащите му се крака се удариха в една плитчина от натрупан пясък във външна извивка на реката. Той се озова в малка открита галерия и със задавена от кръв и вода уста се хвърли сляпо към гърлото на Пит.

Но в Амару вече не бе останало нищо. Силите му за борба се бяха стопили. Озовал се вън от водата, той усети как кръвта му бликаше от раната в гърдите.

Пит откри, че можеше със съвсем леко усилие да бутне Амару обратно в бързото течение в средата на потока. Той не можеше да види как перуанецът се отдалечаваше, носен от водата в черния мрак, както и не можеше да съзре бледото като платно лице и изцъклените от омраза очи, приближаващи се към смъртта. Но той чу злобния глас, който бавно заглъхваше в далечината.

— Казах ти, че ще страдаш. — Думите идваха със силата на дрезгав шепот. — Сега ще линееш и умреш в мъчителна черна самота.

— Нищо не може да се сравни с това да бъдеш настигнат от тържествуващо възмездие и отнесен във вечния мрак — каза ледено Пит. — Приятно пътуване до Залива.

В отговор се чу кашлица, след това клокочещ звук, за да настъпи накрая тишина.

Болката се върна в Пит с удвоена сила. Изгарящият огън тръгна от счупената му китка, премина през огнестрелната рана в рамото му и завърши в пукнатите ребра. Той не бе сигурен дали му бяха останали сили да й се съпротивлява. Изтощението леко притъпи агонията. Никога преди в живота си той не бе чувствал такава умора. Той изпълзя на едно сухо място в плитчината, бавно захлупи лице в мекия пясък и загуби съзнание.

— Не ми се тръгва без Сарасон — каза Оксли, докато претърсваше с поглед небето над пустинята в югозападна посока.

— Брат ни е попадал и в по-опасни ситуации преди — каза невъзмутимо Золар. — Няколко индианци от едно местно селце не би трябвало да представляват голяма заплаха за наемните убийци на Амару.

— Той трябваше отдавна да е пристигнал.

— Не се безпокой. Сайръс вероятно ще се появи в Мароко, прегърнал по едно момиче с всяка ръка.

Те стояха на ръба на тясната асфалтова самолетна писта, която бе издълбана между безкрайните дюни на пустинята Алтар, за да могат пилотите от мексиканските военновъздушни сили да провеждат ученията си в примитивни условия. Зад тях, с опашка надвиснала над края на пистата, която вятърът бе покрил с пясък, стоеше един реактивен „Боинг“ 747–400, боядисан в цветовете на голяма национална авиокомпания, готов за излитане.