Клайв Къслър - Златото на инките

Превъзмогвайки болката, ръката на Пит инстинктивно стисна здраво колта. Следващият му куршум повали гротескния едноок пазач с бърз изстрел във врата. Пренебрегвайки слепия Хулио, Пит гръмна последния бандит в средата на гърдите.

Сякаш дошъл нейде отдалеч, Пит чу предупредителния писък на Лорън. Твърде късно видя той как Сарасон насочва малкия си пистолет към него. Тялото му се движеше по-бавно от мисълта и закъсня да реагира с частица от секундата.

Той видя огъня от дулото и почувства ужасен смазващ удар в лявото си рамо, преди да чуе гърмежа. Изстрелът го завъртя и отхвърли назад, просвайки го във водата. Амару запълзя след него подобно на ранена мечка, решена да разкъса осакатената от нея лисица. Течението хвана Пит в прегръдката си и го повлече навътре във водата. Той задрапа отчаяно по камъните на дъното, за да се задържи на плиткото. Сарасон бавно отиде до ръба на водата и се загледа в борбата, която ставаше в реката. Амару бе хванал здраво Пит през кръста и се мъчеше да го завлече под повърхността. С безчувствена усмивка Сарасон се прицели внимателно в главата на Пит.

— Похвално усилие, мистър Пит. Вие сте един много издръжлив човек. Колкото и странно да звучи, ще ми липсвате.

Но coup de grace 52 52 Coup de grace — смъртен удар (фр.). — Б.пр. никога не дойде. Подобно на черни пипала, чифт ръце се протегнаха към краката на Сарасон и сграбчиха глезените му. Той погледна ужасен надолу към отвратителното нещо, което го бе хванало и започна неистово да нанася удари по главата, която се показа между ръцете.

Носейки се надолу по течението, Джордино бе последвал Пит. Течението край пещерата със съкровището не бе толкова силно, колкото бе очаквал и бе успял незабелязано да довлече изпълненото си с болка тяло до плитчините. Той проклинаше безпомощността си за това, че не бе в състояние физически да помогне на Пит в борбата му срещу Амару, но когато нищо неподозиращият Сарасон стъпи в обхвата му, Джордино направи своя ход и го сграбчи.

Без да обръща внимание на жестоките удари по главата си, той погледна нагоре към Сарасон и проговори с дебел и нисък глас:

— Поздрави от ада, глупако.

Сарасон се съвзе бързо при вида на Джордино и дръпна рязко единия си крак, за да се освободи и запази равновесие. Тъй като Джордино не направи опит да се изправи на крака, Сарасон веднага схвана, че противникът му по някакъв начин бе лошо контузен от бедрата надолу и той злобно го ритна по едното бедро. Джордино подскочи в мъчителен спазъм и пусна и другия глезен на Сарасон.

— От предишния си опит — каза Сарасон, възвръщайки самообладанието си, — трябваше да се досетя, че ще бъдеш наблизо.

Той погледна за миг пистолета си. Знаеше, че му остава само още един куршум, но не бе забравил също така и че наблизо лежаха други пет-шест автоматични оръжия. После погледна към Пит и Амару, които се бяха вкопчили в смъртна хватка. Нямаше нужда да прахосва куршума си по Пит. Реката бе хванала смъртните врагове в прегръдката си и неумолимо ги отнасяше надолу по течението. Ако по някакъв начин Пит успееше да оцелее и да се измъкне от водата, Сарасон разполагаше с арсенал, който щеше да му помогне да се справи с него.

Сарасон направи избора си. Той се наведе надолу и насочи двуцевното дуло на пистолета си между очите на Джордино.

Лорън се хвърли върху гърба на Сарасон, като сключи ръце около него, мъчейки се да го спре. Сарасон се освободи от хватката й, сякаш късаше конец и я бутна встрани, без дори да погледне към нея.

Тя се стовари тежко върху едно от оръжията, което бе хвърлено настрани. Вдигна го и дръпна спусъка. Нищо не се получи. Познанията й за оръжията не бяха достатъчни, за да знае как да свали предпазителя. Тя тихо изписка, когато Сарасон се пресегна и я халоса по главата с приклада на пистолета си.

Внезапно той се завъртя. Гън, явно дошъл отново в съзнание, бе хвърлил един речен камък към Сарасон, който отскочи от бедрото му със сила на леко ударена топка за тенис.

Сарасон поклати глава в почуда от силата на духа и смелостта на тези хора, които се съпротивляваха с такава неизчерпаема енергия. Той почти съжали, че всички трябваше да умрат и се обърна отново към Джордино.

— Изглежда отсрочката на присъдата ти е била само временна — каза той с подигравателна усмивка и протегна ръката си с пистолета, насочвайки го право в лицето на Джордино.

Въпреки мъчителната болка от счупените крака и призрака на смъртта, който го гледаше право в лицето, Джордино погледна нагоре към Сарасон и се ухили злобно: