Клайв Къслър - Златото на инките

Страхът в очите на Лорън бе изместен от бушуващ гняв. Ако имаше достатъчно сили, тя щеше да се бори със зъби и нокти като тигрица срещу тях, докато съпротивата й не бъдеше сломена. Но дните на малтретиране и глад я бяха направили твърде слаба. Тя се нахвърли с юмруци върху Амару. Той поемаше ударите й така, сякаш бе нападнат от досаден комар.

Той хвана мятащите й се ръце и ги изви зад гърба й. Като мислеше, че е успял да я направи безпомощна, се опита да я целуне. Тя се изплю в лицето му.

Вбесен, той я удари силно в корема.

Лорън се сви, задавена от болка, мъчейки се в същото време да си поеме дъх. Тя се свлече на колене и бавно падна на една страна, все така свита на две и хванала стомаха си с двете си ръце.

— Тъй като Хулио вече не е в състояние да действа — каза Амару, — останалите могат да заповядат.

Хората му протегнаха яките си мускулести ръце към нея с извити като нокти на хищна птица пръсти и я сграбчиха. Те я претърколиха по гръб и притиснаха крайниците й към земята. Прикована към пода на пещерата с разтворени крака и ръце от комбинираната сила на тримата мъже, включително едноокия, Лорън изкрещя в беззащитен ужас.

Дрипавите остатъци от облеклото й бяха разкъсани и хвърлени настрана. Гладката й кадифена кожа блесна под изкуствената светлина на прожекторите, оставени от армейските сапьори. Видът на голото й тяло възбуди нападателите й с още по-голяма сила.

Едноокият Квазимодо коленичи и се наведе над нея. Дъхът му излизаше на пресекулки, устните му бяха разтегнати, оголвайки зъбите в израз на животинска похот. Той притисна устата си към нейната. Писъците й внезапно бяха заглушени, когато той захапа долната й устна и тя усети вкуса на кръвта. Той се отдръпна и прокара грубите си мазолести ръце по гърдите й. Нежната й кожа ги почувства като шкурка. Теменужените й очи бяха изпълнени с болезнено отвращение. Тя отново нададе писък.

— Съпротивлявай се! — дрезгаво изшептя дебелакът. — Харесвам жените, които ми се съпротивляват.

Лорън пропадна в бездната на унижението и ужаса, когато едноокият легна върху нея. Писъците й на ужас се превърнаха във викове на болка.

Изведнъж ръцете й се оказаха свободни и тя прекара острите си нокти през лицето на нападателя си. Той се отдръпна назад. Върху двете му бузи се бяха появили черни успоредни резки. Той погледна безмълвно към двамата мъже, които бяха освободили ръцете и краката й и изсъска:

— Какво правите, идиоти такива?

Мъжете, които бяха обърнати с лице към реката, отстъпиха назад със зяпнала от шок уста. Те се прекръстиха, сякаш искаха да прогонят дявола. Очите им не бяха насочени към насилника или Лорън. Те бяха втренчили поглед към реката зад тях. Объркан, Амару се извърна и се взря в мрачните води. Това, което видя, бе достатъчно да накара един нормален човек да загуби разсъдъка си. Долното му чене увисна в шок при вида на една тайнствена светлина, която се движеше под водата към него. Те всички зяпнаха като хипнотизирани, когато светлината се показа над повърхността и стана част от една глава с каска.

Подобно на някакъв отвратителен призрак, който се издига нагоре от мрачната бездна на воден ад, една човешка фигура бавно се показа от черните дълбини на реката и тръгна към брега. Призракът, от чието тяло висяха черни гирлянди, подобни на морски водорасли, приличаше на създание, което не бе дошло от този свят, а от най-далечните кътчета на чужда планета. Накрая шокът им надхвърли всякакви граници, когато видяха, че мъртвият се завръща.

Стиснато под дясната мишница, както баща би носил детето си, те съзряха отпуснатото тяло на Руди Гън.

Лицето на Сарасон бе станало бяло като тебешир. По челото му се стичаха ручеи пот. Макар че бе човек, който не се плашеше лесно, погледът му сега бе почти обезумял от шок. Той стоеше втрещен и неспособен да продума, тъй като чудовището го бе накарало да загуби ума и дума от страх.

Амару скочи на крака и се опита да говори, но всичкото, което излезе от устата му, бе един грачещ шепот. Устните му затрепериха, когато проговори със стържещ глас:

— Върни се, diablo 50 50 Diablo (исп.) — дявол. — Б.пр. , върни се обратно в infierno 51 51 Infierno (исп.) — ад, преизподня. — Б.пр .

Фантомът нежно положи Гън на земята. С едната ръка той свали каската си. След това разтвори ципа отпред на водолазния си костюм и бръкна вътре. Сега вече се виждаха зелените му очи, насочени към разсъблечената Лорън, която бе просната върху студената твърда скала. Те блестяха под изкуствената светлина с ужасен гняв.