Клайв Къслър - Златото на инките

— Това е лудост — рязко изрече Сарасон.

— Използвай въображението си, amigo. Хората ми и аз хвърлихме много труд, за да изнесем твоето злато от планината. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ни позволиш да получим едно малко възнаграждение за нашите услуги, преди да напуснем това дяволско място.

— Всичките вие получавате добри пари за работата си.

— Какъв е терминът, който използвате във вашата страна? — попита Амару, като дишаше тежко. — Допълнителни привилегии?

— Нямам време за дълги сексуални игри — каза Сарасон.

— Ще го наваксаш — изсъска Амару, оголвайки зъбите си като навита на кълбо змия, която се готви за скок. — В противен случай хората ми ще останат крайно недоволни. А тогава може да се окаже, че не съм в състояние да ги контролирам.

Един поглед към петимата бандити, подкрепящи перуанския убиец, бе достатъчен за Сарасон. Той кимна.

— За мен тя не представлява интерес. — Той погледна за миг към Лорън. — Правете каквото ще правите с нея, но свършвайте бързо. Предстои ни още работа и не искам да карам братята ми да чакат.

Лорън бе на ръба да рухне. Тя погледна към Сарасон с умоляващи очи.

— Вие не сте от тях. Знаете коя съм аз, кого представлявам. Как можете да стоите тук и да позволявате това да се случи?

— В страната, от която тези хора са дошли, варварската жестокост е част от живота им — отвърна Сарасон с безразличие. — Всеки един от тези озлобени негодници би прерязал гърлото на дете с такова спокойствие, с каквото вие или аз бихме отрязали парче филе миньон.

— Значи няма да направите нищо, докато те вършат перверзната си работа?

Сарасон сви безучастно рамене.

— Може да се окаже доста забавно.

— Тогава и вие сте като тях.

Амару я погледна със злобно тържествуване.

— Изпитвам огромно удоволствие да карам високомерни жени като теб да падат на колене.

Това бе сигнал приказките да спрат. Амару направи жест към един от хората си.

— Имаш честта да бъдеш първи, Хулио.

Другите изглеждаха разочаровани от това, че не са били избрани. Щастливецът пристъпи напред с разтегната в похотлива усмивка уста и сграбчи Лорън за ръката.

Дребният Руди Гън, който бе получил жестоки рани по тялото си и едва се крепеше прав, внезапно се наведе и се хвърли стремително напред, като заби глава в корема на мъжа, който се готвеше да насили Лорън. Атаката му бе със силата на метла, ударена върху портата на крепост. Едрият перуанец едва доловимо изсумтя, преди да цапне Гън с опакото на дланта си и да го просне върху пода на пещерата.

— Хвърли това малко копеле в реката — заповяда Амару.

— Не! — извика Лорън. — За бога, не го убивайте.

Един от хората на Амару хвана Гън за глезена и започна да го влачи към водата.

— Може би правите грешка — предупреди Сарасон.

Амару го погледна странно.

— Защо?

— Тази река вероятно се влива в Залива. Вместо да позволите тялото да изплава там и да бъде разпознато, може би ще е по-разумно двамата да изчезнат завинаги.

Амару млъкна за момент и се замисли. След това се засмя.

— Подземна река, която ги отнася в Морето на Кортес. Това ми харесва. Американските следователи никога няма да подозират, че те са били убити на сто километра от мястото, където са намерени. Тази идея ми допада. — Той направи знак на мъжа, който държеше Гън, да продължи. — Хвърли го колкото се може по-навътре в течението.

— Не, моля ви — извика умоляващо Лорън, — оставете го да живее и аз ще направя всичко, което поискате.

— Ти така или иначе ще го направиш — каза невъзмутимо Амару.

Пазачът хвърли Гън в реката с лекотата на атлет, които хвърля гюле. Чу се плясък и Гън изчезна под черната вода, без да издаде звук.

Амару се обърна към Хулио.

— Нека шоуто да започне.

Лорън изкрещя и се изви като котка. Тя се нахвърли върху мъжа, който я държеше за ръката, и заби дългите нокти на палците си дълбоко в очите му.

Вик на агонизираща болка отекна в пещерата. Мъжът, който бе получил разрешение от Амару да насили Лорън, притисна с ръце очите си и заквича като прасе, което го колят. Амару, Сарасон и останалите мъже за миг останаха като парализирани от изненада, когато видяха, че между пръстите му започна да се стича кръв.

— О, майчице Исуса! — изкрещя Хулио. — Тази кучка ме ослепи.

Амару се приближи до Лорън и я удари с ръка през лицето. Тя залитна назад, но не падна.

— Ще платиш за това — каза той с ледено спокойствие. — Когато изпълниш предназначението си, преди да умреш, с теб ще бъде сторено същото.