Клайв Къслър - Златото на инките

Двамата мъже, които все още притискаха краката на Лорън към земята, зяпнаха безмълвно, когато колтът гръмна веднъж, после още веднъж в пещерата. Лицата им се изкривиха неудържимо, главите им се килнаха назад и експлодираха. Двамата бандити се сгромолясаха на земята и паднаха върху коленете на Лорън.

Другите се втурнаха да бягат от Лорън, сякаш тя бе внезапно хванала черна чума. В един далечен ъгъл стенеше Хулио с ръце все още върху наранените си очи.

Лорън нямаше сили дори да изпищи. Тя гледаше втренчено мъжа от реката. Въпреки че го бе разпознала, тя бе убедена, че виждаше халюцинация.

Шокът от изумлението и след това ужасът от разпознаването на човека, появил се като призрак от реката, накараха сърцето на Амару да се вледени.

— Ти! — простена той със сподавен глас.

— Изглежда си изненадан, че ме виждаш, Тупак — каза Пит със спокоен глас. — Сайръс също ми изглежда малко смутен.

— Ти си мъртъв. Аз те убих.

— Лошо свършената работа води до лоши резултати.

Пит насочи колта поред към всеки един от тях и без да сваля очи, попита Лорън:

— Лошо ли си наранена?

За момент тя бе твърде смаяна, за да отговори. Накрая проговори, запъвайки се:

— Дърк… наистина ли си ти?

— Ако има друг, надявам се, че ще го хванат, преди да успее да подпише с името ми много сметки. Съжалявам, че не пристигнах тук по-бързо.

Тя кимна дръзко с глава.

— Благодарение на теб ще остана жива, за да видя как тези животни ще платят.

— Няма да се наложи да чакаш дълго — каза Пит с твърд като камък глас. — Имаш ли достатъчно сили, за да се изкачиш нагоре по тунела?

— Да, да — прошепна Лорън, докато смисълът на случилото се започна да стига до съзнанието й и разбра, че наистина е спасена. Тя потрепери, когато бутна мъртвите мъже настрани от себе си и се изправи на крака, олюлявайки се. Без да обръща внимание на голотата си, Лорън посочи надолу към Гън.

— Руди е много зле.

— Тези мръсни садисти са ви сторили всичко това?

Лорън кимна мълчаливо.

Пит оголи зъби и опалово зелените му очи засвяткаха с убийствен блясък.

— Сайръс току-що изяви желание да занесе Руди догоре. — Пит небрежно махна с пистолета си по посока на Сарасон. — Дай й ризата си.

Лорън поклати глава.

— По-скоро бих ходила гола, отколкото да нося потната му стара риза.

Сарасон знаеше, че може да получи куршум и уплахата му бавно започна да отстъпва място на инстинкта за самосъхранение. Комбинативният му ум започна да фокусира вниманието върху план за спасение. Той се свлече на пода, сякаш бе сломен от шока и постави дясната ръка върху коляното си, само на няколко сантиметра от един малък пистолет с къса цев, калибър .38, прикрепен към глезена му вътре в ботуша.

— Как стигна дотук? — попита той, за да печели време.

Пит не се подведе от шаблонния въпрос.

— Пристигнахме с подземен туристически кораб.

— Пристигнахме?

— Останалите от групата ще се покажат на повърхността всеки момент — блъфира Пит.

Амару внезапно изкрещя на двамата си останали здрави пазачи.

— Нападнете го!

Те бяха закоравели убийци, но нямаха желание да умират. Те не се помръднаха, за да вземат автоматичните си пушки, които бяха оставили настрана по време на опита си да изнасилят Лорън. Един поглед към дулото на четиридесет и пет калибровия пистолет на Пит бе достатъчен да възпре всеки, който не проявяваше склонност към самоубийство.

— Страхливи псета! — изръмжа Амару.

— Виждам, че все така караш други да вършат мръсната ти работа — каза Пит. — Изглежда сгреших, че не те убих в Перу.

— Тогава се заклех, че ще те накарам да страдаш, както ти накара мен.

— Не залагай пенсията си от „Солпемачако“ на това.

— Ти възнамеряваш да ни убиеш по най-хладнокръвен начин — каза с равен глас Сарасон.

— Съвсем не. Хладнокръвни убийства вършиш ти, както уби доктор Милър и само бог знае колко още много други невинни хора, които са се изпречили на пътя ти. Като техния ангел отмъстител, аз съм тук, за да те екзекутирам.

— Без благоприличието на справедлив съдебен процес — протестира Сарасон, докато ръката му пълзеше зад коляното към скрития пистолет. Чак сега той забеляза, че раните на Пит не свършваха само с кървавата резка през челото. Раменете му бяха увиснали от изтощение, стойката на тялото му не бе твърда. Свитата лява ръка бе притисната към гръдния кош. Счупена китка и ребра, предположи Сарасон. Надеждите му пораснаха още, когато осъзна, че Пит бе на границата на припадъка.