Клайв Къслър - Златото на инките

— Ти едва ли си този, който може да настоява за правосъдие — каза Пит с глас, пълен със сарказъм и презрение. — Жалко, че великата ни американска съдебна система не дава същото наказание на убийците, както те са постъпили с жертвите си.

— А ти не си този, който може да съди моите действия. Ако не бяха братята ми и аз, хиляди исторически находки щяха да гният в мазетата на музеите по света. Ние съхранихме тези антики и ги пласирахме на хора, които оценяват тяхната стойност.

Пит спря да обхожда с поглед другите хора и фокусира вниманието си в Сарасон.

— Наричаш това извинение? Ти оправдаваш кражбите и убийствата в грандиозен мащаб, за да можете ти и твоите престъпни роднини да извличате от това тлъсти печалби. Вълшебните думички за теб, приятелче, са шарлатан и лицемер.

— Дори и да ме застреляш, това няма да извади моята фамилия от бизнеса.

— Не си ли чул? — усмихна се мрачно Пит. — „Золар Интернешънъл“ са изхвърлени като помия в канала. Федералните агенти извършиха внезапна проверка на вашите складове в Галвестън. Те откриха достатъчно плячка, която да напълни сто галерии.

Сарасон отметна глава назад и се засмя.

— Главната ни квартира в Галвестън е напълно законна. Всичките ни стоки са законно купени и продадени.

— Говоря за втория склад — каза небрежно Пит.

Загарялото лице на Сарасон трепна тревожно.

— Там има само един.

— Не, два са. Има и подземен склад, който е снабден с тунел за транспортиране на нелегални стоки. Там се държат внесените контрабандно антики и откраднатите произведения на изкуството, освен това има и отдел за изготвянето на фалшификати.

Сарасон изглеждаше така, сякаш бе цапнат с тояга през лицето.

— Дяволите да те вземат, Пит. Откъде би могъл да знаеш всичко това?

— Двама федерални агенти, единият от Митницата, другият от ФБР, ми описаха видяното от тях с най-големи подробности. Бих добавил също така, че когато се опитате да внесете тайно съкровището на Хуаскар в Съединените щати, те ще ви посрещнат с отворени обятия.

Пръстите на Сарасон бяха на сантиметър (по-малко от половин инч) от малкия двуцевен пистолет.

— В такъв случай, те ще останат с пръст в уста — каза той, като възвърна предишната си фасада на отегченост. — Златото не отива в Съединените щати.

— Няма значение — каза Пит с тиха сдържаност. — Ти няма да бъдеш на свобода, за да го похарчиш.

Скрити зад коляното на кръстосания му крак, пръстите на Сарасон докоснаха и бавно започнаха да изваждат двупатронния пистолет от ботуша. Той предположи, че раните на Пит щяха да забавят с частица от секундата времето му на реакция, но реши да не рискува с един бърз и недобре прицелен изстрел. Ако не уцелеше с първия куршум, Сарасон добре знаеше, че въпреки болезнените рани на Пит, нямаше да има възможност да изстреля втория. Той спря колебливо за момент и помисли как да отвлече вниманието му. Погледна към Амару и двамата му пазачи, които гледаха Пит с неудържим гняв и омраза. Хулио не му бе от никаква полза.

— Ти си този, на който не му остава много да живее — каза той. — Мексиканските военни, които ни помогнаха при изнасянето на съкровището, са чули изстрелите ти и ще долетят тук всеки момент, за да те пречукат.

— Те трябва да са в почивка, иначе щяха вече да са тук.

— Ако всички го нападнем едновременно — каза Сарасон с разговорчив тон, сякаш всички бяха седнали на една маса да вечерят, — той може да застреля двама или дори трима от нас, преди този, който оцелее да го убие.

Изражението на Пит стана студено и далечно.

— Въпросът е кой ще бъде оцелелият?

Амару не го беше грижа дали ще живее или умре. Мрачното му съзнание не виждаше бъдеще без мъжествеността му. Той нямаше какво да губи. Омразата му към мъжа, който го бе направил импотентен, бе разпалила в него неудържима ярост, която бе допълнително подклаждана от спомена за болката и душевната агония. Без да издаде звук, той се спусна към Пит.

Със светкавичната скорост на хвърлило се в атака ръмжащо куче, якият Амару се доближи до Пит и посегна към ръката с оръжието. Изстрелът порази перуанеца в гръдния кош и прониза белия му дроб, отеквайки с басов пукот. Всеки нормален човек щеше да бъде спрян от този удар, но обладан от нечовешка сила, Амару продължи атаката си като разярен питбул. Той шумно изстена, когато въздухът му бе изкаран от дробовете и след миг се хвърли върху Пит, който се олюля и отстъпи назад към реката.

От устните на Пит изскочи стон, когато пукнатите му ребра възнегодуваха от сблъсъка и гърдите му избухнаха в болка. Той отчаяно се завъртя, като се освободи от стягащата хватка на Амару и го отхвърли от себе си. След това стовари приклада на колта върху главата на нападателя си и тъкмо се канеше да го халоса за втори път, когато с крайчеца на око си забеляза как двамата здрави пазачи се спуснаха за оръжията си.