Клайв Къслър - Златото на инките

— Иди се чукай.

Изстрелът дойде като гръм от оръдие във вътрешността на пещерата, последван от глухия звук на жива плът, пронизвана от късове олово. По лицето на Джордино се изписа пълно недоумение, когато очите на Сарасон го погледнаха със странен и объркан поглед, след което Сайръс се обърна и направи машинално две крачки към брега, където се килна бавно напред и се сгромоляса в безжизнена купчина върху каменния под.

Джордино не можеше да повярва, че е жив. Той вдигна очи и зяпна, когато видя как в кръга светлина, хвърлян от прожекторите, влезе един дребен човек, който бе облечен като работник в ранчо и държеше небрежно в ръката си една стара пушка уинчестър.

— Кой си ти? — попита Джордино.

— Били Юма. Дойдох да помогна на приятеля си.

Лорън, притиснала ръка към кървящата си глава, го погледна.

— Приятел?

— Мъжът на име Пит.

При споменаването на името му Лорън се изправи, като си помагаше с ръце и затича с несигурна крачка към брега на реката.

— Не го виждам! — извика тя уплашено.

Джордино внезапно почувства как сърцето му се свива.

Той извика името на Пит, но гласът му отекна самотен в пещерата.

— О, боже, не — измърмори той със страх. — Няма го.

Гън сгърчи лице, докато се изправяше до седнало положение и се взря в зловещия мрак надолу по реката. Подобно на другите, които само преди няколко минути бяха гледали спокойно смъртта в очите, той бе поразен от това, че старият му приятел е бил отнесен надолу към смъртта си.

— Може би Дърк ще може да доплува обратно дотук — каза с надежда той.

Джордино поклати глава.

— Не може да се върне. Течението е твърде силно.

— Къде отива реката? — попита Лорън с надигаща се паника.

Джордино удари с юмрук по твърдата скала в безнадеждност и отчаяние.

— В Залива. Дърк е отнесен към Морето на Кортес, на сто километра оттук.

Покрила лицето си с ръце, Лорън се свлече върху варовиковия под на пещерата и зарида, без да се срамува.

— Той ми спаси живота, само за да загуби своя.

Били Юма коленичи край Лорън и леко я потупа по голите рамене.

— Ако никой друг не може, вероятно господ ще помогне.

Сърцето на Джордино се бе свило от мъка. Забравил болката от раните си, той втренчи невиждащ поглед в тъмнината.

— Сто километра — повтори бавно той. — Дори и господ не може да запази живота на човек със счупена китка, пукнати ребра и дупка от куршум в рамото му през сто километра бурна вода в пълна тъмнина.

След като помогна, доколкото можеше, на всички да се разположат удобно и да си починат, Юма бързо се върна обратно на върха, където разправи какво се бе случило. Роднините му изпитаха срам от това, че се бяха уплашили, и влязоха в планината. От материала, оставен от сапьорите, те направиха носилки и внимателно понесоха Гън и Джордино нагоре по тунела към върха. Един възрастен мъж любезно предложи на Лорън одеяло, изтъкано от жена му, което бе прието с благодарност.

Следвайки инструкциите на Джордино, индианците стегнаха с ремъци Гън и закрепиха носилката му в тясното товарно отделение на откраднатия хеликоптер на НЮМА, който братята Золар бяха изоставили. Лорън се качи в мястото на втория пилот, докато Джордино, със сгърчено от болка лице, бе повдигнат и наместен зад органите за управление.

— Ще трябва двамата да управляваме тази бъркалка за яйца — каза Джордино на Лорън, след като от остра и мъчителна, болката в краката му утихна до леко пробождащо пулсиране. — Ти ще трябва да работиш с педалите, които управляват опашните витла.

— Надявам се да се справя — отвърна притеснено Лорън.

— Настъпвай ги леко с голите си крака и всичко ще е наред.

Използвайки радиото на хеликоптера, те уведомиха Сандекър, който кръстосваше надлъж и нашир стаята на Старгър в главната квартира на Митническата служба, че излитаха. Джордино и Лорън изказаха благодарността си на Били Юма, семейството и приятелите му и се сбогуваха сърдечно с тях. След това Джордино запали турбинния двигател и го остави да загрее за минута, докато прегледа приборите. С цикличния лост в неутрално положение, той премести лоста за стъпката на витлата до крайно долно положение и даде газ, леко премествайки лоста напред. След като свърши това, той се обърна към Лорън.

— Веднага щом започнем да се издигаме във въздуха, въртящият момент ще накара опашката да се извърти наляво, а носът — надясно. Леко натисни левия крачен педал, за да компенсираш.

Лорън кимна енергично.