Клайв Къслър - Златото на инките

Лорън седеше свита в тясната килия в скалата и потъваше в бездната на самосъжалението. Тя нямаше повече сили да се бори. Часовете се бяха слели един в друг и времето бе загубило всякакъв смисъл и значение. Тя не си спомняше кога бе яла за последен път. Опита се да си спомни как би се чувствала на топло и сухо местенце, но споменът за това й се струваше като събитие, станало преди векове.

Самоувереността и независимостта й, както и удовлетворението й да бъде уважаван законодател в единствената световна суперсила не означаваха нищо тук, в малката влажна пещера. Времето, когато бе стояла на подиума в Камарата на представителите, изглеждаше на светлинни години разстояние от нея. Тя бе стигнала до края, като се бе борила до последен дъх. Сега се бе примирила. По-добре бе да умре и да приключи с всичко.

Тя погледна към Руди Гън. През последния един час той почти не бе се помръднал. Не беше нужно да е лекар, за да види, че състоянието му се беше силно влошило. Тупак Амару, в пристъп на садистичен гняв, бе счупил няколко пръста на Гън, скачайки с крак върху тях. Ритал го бе многократно в стомаха и главата и Гън имаше тежки контузии. Ако в скоро време Руди не получеше медицинска помощ, той можеше да умре.

Мислите на Лорън се обърнаха към Пит. Всички възможни пътища към свободата бяха блокирани, освен ако той не се притечеше на помощ начело на американската кавалерия, а това беше малко вероятна възможност.

Тя си спомни останалите случаи, когато той я бе спасявал. Първият път бе на борда на един руски крайцер, където бе държана в плен от агенти на бившето съветско правителство. Пит се бе появил и я спаси от жесток побой. Вторият път бе, когато бе държана като заложница заедно с един свой сънародник, също конгресмен, от фанатика Хидеки Сума в неговия подводен град близо до японското крайбрежие. Пит и Джордино бяха рискували живота си, за да ги освободят.

Тя нямаше право да се отказва. Но Пит бе мъртъв, смазан на пихтия в морето от ударните гранати. Ако сънародниците й можеха да изпратят група от „Специалните сили“ през границата, за да я спасят, те трябваше да са го направили досега.

Тя бе наблюдавала през отвора на пещерата как влачеха златното съкровище покрай килията й и как го изнасяха през пещерата на древните пазители към върха на кухата планина. Когато златото бъдеше пренесено, тя знаеше, че щеше да удари часът, когато тя и Руди трябваше да умрат.

Не се наложи да чакат дълго. Един от вонящите главорези на Амару се приближи до техния пазач и му заповяда нещо. Грозният тромав мъж се обърна и им направи знак да излязат от пещерата.

— Salga, salga — заповяда им той.

Лорън разтърси Гън, за да го събуди и му помогна да се изправи на крака.

— Искат да ни местят — каза му тихо тя.

Гън я погледна замаяно и след това, колкото и невероятно да бе, той с мъка се усмихна със стиснати устни.

— Крайно време беше да ни повишат стандарта, като ни дадат по-хубава стая.

Подкрепян от Лорън, която го придържаше с ръка през кръста, и увесил своята на нейните рамене, Гън затътри нозе. Двамата бяха заведени до един равен участък между сталагмитите, близо до брега на реката. Амару се шегуваше с четирима от хората си, които се бяха скупчили около него. Там имаше и друг човек, в когото тя позна Сайръс Сарасон от ферибота. Латиноамериканците изглеждаха спокойни и отпуснати, докато Сарасон се потеше обилно и ризата под мишниците му бе мокра.

Едноокият им пазач ги бутна грубо напред и застана малко встрани от останалите. Сарасон напомняше на Лорън на гимназиален преподавател, на когото е възложено скучното и отегчително задължение да дежури на училищна забава.

За разлика от него Амару изглеждаше така, сякаш щеше да се спука по шевовете от нервна енергия. Очите му блестяха от вълнение. Той впи поглед в Лорън с такава сила, с каквато пълзящ през пустинята човек би погледнал, ако пред взора му изведнъж се появеше кръчма, рекламираща студена бира. Той се приближи и грубо хвана с една ръка Лорън за брадичката.

— Готова ли си да ни забавляваш?

— Оставете я — каза Сарасон, — не е необходимо да удължаваме престоя си тук.

Нещо студено и слизесто премина през стомаха на Лорън. Не това, помисли си тя. Господи, не това.

— Ако смяташ да ни убиваш, приключвай бързо.

— Желанието ти ще бъде съвсем скоро изпълнено — засмя се садистично Амару, — но не и преди да доставиш удоволствие на хората ми. Когато те свършат, ако са останали доволни, те може да вдигнат нагоре палци и да те оставят да живееш. Ако не, тогава палците ще сочат надолу, както римляните са осъждали гладиаторите на арената. Съветвам те да ги направиш щастливи.