Клайв Къслър - Златото на инките

Пит стегна ремъците дотолкова, доколкото посмя, като не забрави счупената си китка и необходимостта да пипа внимателно. С изключение на едно рязко поемане на дъх, Джордино не издаде никакъв звук.

— Почини си поне един час, преди да тръгнеш — нареди Пит.

— Тръгвай и направи всичко, което можеш, за да спасиш Лорън и Руди. Аз ще дойда веднага щом се посъвзема.

— Ще следя за теб в реката.

— По-добре намери една голяма мрежа.

Пит стисна за сбогом ръката на Джордино. След това навлезе в реката, докато течението не го пое и понесе към следващата пещера.

Джордино гледаше след него, докато светлината от прожектора на Пит не изчезна зад следващия завой, за да се стопи накрая в мрака. Два километра (1.2 мили), помисли си той и се помоли на Бога последният участък от пътуването да бъде през изпълнени с въздух пещери.

Золар пое дълбок дъх на облекчение. Нещата вървяха добре, по-добре, отколкото бе очаквал. Проектът отиваше към приключване. Ремаркето, използвано за оперативен щаб, електрокарът и лебедката бяха върнати обратно по въздуха заедно с по-голямата част от хората на полковник Кампос. Отзад остана единствено един малък взвод сапьори, за да натовари последното количество злато на един армейски транспортен хеликоптер, който бе паркиран до откраднатия от НЮМА летателен апарат.

Золар погледна надолу към останалите предмети от златното съкровище, които стояха прилежно подредени. Той разглеждаше бляскавите антики, с мисъл насочена към крайната им продажна цена. Великолепната художествена изработка на металните тела на двадесет и осемте златни статуи на воините на инките не подлежеше на описание. Всяка една от тях беше висока един метър и предоставяше рядката възможност да се види съвършеното майсторство на скулпторите на инките.

— Още няколко и щеше да имаш пълен комплект шахматни фигури — каза Оксли, докато гледаше с възхищение изложеното на показ злато.

— Жалко, че няма да ги задържа — тъжно отговори Золар. — Но се страхувам, че ще трябва да се задоволя с печалбите от моя дял от тяхната продажба, с които ще си купя законни исторически антики за личната си колекция.

Фернандо Матос алчно поглъщаше с очи гледката на армията от злато, докато изчисляваше наум своя двупроцентов цял от плячката.

— В Националния ни музей по антропология в Мексико Сити няма нищо, което може да се сравни с това.

— Винаги можеш да направиш дарение с дяла си — каза саркастично Оксли.

Матос го стрелна със злобен поглед и понечи да каже нещо, но бе прекъснат от приближаващия се полковник Кампос.

— Лейтенант Рамос съобщава от пещерата, че в планината вече не са останали никакви предмети. Веднага щом той и хората му излязат на повърхността, те ще натоварят стоката. След това аз ще отлетя до самолетната писта, за да ръководя прехвърлянето.

— Благодаря, полковник — каза учтиво Золар. Той вярваше на Кампос толкова, колкото вярваше, че може сам да повдигне каменния демон. — Ако нямате възражения, останалите от нас ще дойдат с вас.

— Но да, разбира се. — Кампос огледа почти пустия връх. — Ами другите ви хора?

Погледът в хлътналите очи на Золар стана студен.

— Брат ми Сайръс и неговата група ще ни последват с нашия хеликоптер, веднага щом уредят няколко дребни подробности.

Кампос разбра и се усмихна цинично.

— Става ми лошо, като си помисля за всичките бандити, вилнеещи на свобода, които грабят и убиват гости от чужди страни.

Докато чакаха лейтенант Рамос и неговия взвод да излязат от тунела и да натоварят антиките, Матос отиде до каменния демон и започна да го разглежда. Той протегна ръка и я постави върху врата му. Изненада го хладината на камъка, който цял ден бе поглъщал топлината на слънчевите лъчи. Изведнъж той рязко дръпна ръката си назад. Сторило му се бе, че студеният камък под дланта му внезапно бе станал мек и слизест като люспестата кожа на риба.

Матос отстъпи сепнат назад и започна да се обръща, за да се върне бързо при останалите. В този момент той видя една човешка глава да се подава над ръба на стръмния склон зад демона. Като човек, израснал в семейство на университетски преподаватели, той не вярваше в суеверия и народни предания. Матос остана неподвижен по-скоро от любопитство, отколкото от уплаха.

Главата се издигна нагоре и се видя, че бе прикрепена към тялото на един мъж, който уморено се изкачи на върха. За миг натрапникът леко се олюля, след което насочи една стара пушка към Матос.