Клайв Къслър - Златото на инките

За миг Пит помисли, че бе изгубил Джордино, но якият мъжага се показа от дълбоката вода, заляла вътрешността на лодката и разтърси глава, за да прогони световъртежа, който получи, когато водата го бе завъртяла като топче в рулетка. Колкото и да бе невероятно, той пусна една усмивка и посочи с ръка ушите си.

Пит разбра. Непрекъснатият рев на бързеите като че ли отслабваше. Лодката отново се подчини на неговото управление, но този път бавно и тромаво, тъй като бе напълнена до половината с вода. Допълнителният товар не позволяваше да се поддържа въздушна възглавница. Той увеличи газта и извика на Джордино:

— Започвай да изгребваш.

Конструкторите на лодката бяха помислили за всичко. Джордино вкара лост в една малка помпа и започна да го движи напред-назад, изхвърляйки навън по този начин струя вода през една странична тръба зад борда.

Пит се наведе встрани и започна да изучава дълбините под светлината на прожекторите, вързани към каската му. Каналът сега изглеждаше по-тесен и въпреки че камъните вече не разпенваха водата, реката сякаш се движеше с ужасяваща скорост. Изведнъж той видя, че Джордино бе спрял да изгребва водата и се бе заслушал с апокалиптично изражение на лицето си. След миг го чу и Пит.

От черното празно пространство пред тях долиташе дълбок грохот.

Джордино го погледна.

— Мисля, че този път измъкване няма.

Видението, че падат от Ниагара се върна отново. Водопадът, към който се приближаваха, не бе някакъв малък поток, падащ отгоре. Грохотът отекваше в пещерата, идваше от огромно количество вода, което пада от висока каскада.

— Напълни с въздух плавателния си компенсатор — изрева Пит над хаоса.

Водата ги носеше стремително със скорост над двадесет възела, като се събираше във фуния с концентрирана сила. Милиони литри вода ги засмукаха към невидимата пропаст. Те преминаха през следващия завой на реката и влязоха във водовъртеж от мъгла. Гръмотевичният тътен стана оглушителен.

Нямаше страх, нито чувство на безпомощност или отчаяние. Всичко което Пит чувстваше, бе една странна вцепененост, сякаш цялата му способност да разсъждава бе внезапно изчезнала. Струваше му се, че влизаше в един кошмар без форма и очертания. Последното просветване на разума му бе, когато „Подскачащия мях“ увисна за момент във въздуха преди да полети надолу в мъглата.

Те не усещаха, че падат. По-скоро им се струваше, че летят в облаците. Изведнъж Пит изпусна лоста за управление и бе изхвърлен от лодката. Стори му се, че Джордино извика нещо, но гласът му се изгуби в рева на водопада. Падането през водния вихър му изглеждаше безкрайно.

Тогава дойде ударът. Пит се заби като метеор в един дълбок вир в основата на водопада. Въздухът изскочи от дробовете му и в началото той помисли, че бе смазан на кървава пихтия върху скалите. След миг обаче усети успокояващата прегръдка на водата около себе си.

Той инстинктивно задържа дъха си и напрегна всички сили, за да достигне повърхността. Подпомаган от напълнения с въздух плавателен компенсатор, той бързо се показа отгоре и бе веднага пометен надолу от течението. Скалите протягаха към него хищно ръце като алчни за плячка чудовища на подземния свят. Той бе запокитен надолу през няколко бързея и можеше да се закълне, че се блъсна във всеки един камък, който се показваше над водата. Ударите разкъсаха водолазния костюм и охлузиха оголената му кожа по краката и разперените му ръце. Той се удари силно в гърдите, след което главата му се блъсна в нещо твърдо и неподвижно. Ако не бе предпазната каска, която пое осемдесет процента от удара, черепът му щеше да се разцепи на две.

Колкото и да бе невероятно, плавателният му компенсатор бе останал надут и Пит се понесе в полусъзнание през низ от къси бързеи. Един от прожекторите на каската му бе направен на парчета от удара при падането, а другият хвърляше някаква смътна червена светлина. С облекчение той усети чакъл под краката си и видя, че течението го въртеше и носеше към една плитчина, която водеше към малко отворено пространство на брега. Той заплува към него, като се мъчеше да се отскубне от мъртвата хватка на течението. Най-накрая коленете му застъргаха по грубия чакъл. Той протегна ръце, за да се издърпа по хлъзгавите камъни към сухия шелф. От устните му се изплъзна болезнен стон, когато една от китките му експлодира от болка. След като бе полетял надолу от водопада, той бе счупил нещо в нея. Но не само китката му бе счупена. Той бе пукнал също така и две или повече ребра отляво.