Клайв Къслър - Златото на инките

Единственото, което Пит можеше да направи, бе да се държи за контейнера и да наблюдава със странно парализирано очарование как мъглата го поглъща. Той стегна тялото си за едно безкрайно падане. Но безкрайното падане така и не дойде. Гръмотевичният тътен идваше не от водопад на реката, а от един бурен поток, който се изливаше с грохот отгоре.

Пит бе потопен под падащата разпенена водна маса, която се сгромолясваше от варовиковия таван на пещерата под формата на огромен воден стълб. Ревящият поток бе приток на подземната река, който извираше от друго място. Пит бе смаян от гледката на толкова много вода, която течеше под една безплодна и жадна пустиня на разстояние не по-голямо от това, на което един добър бейзболен играч може да хвърли топката. Той реши, че потокът трябва да се влива под голямо налягане в реката от система подземни водоносни пластове.

След като премина през завесата от мъгла, той видя, че стените се бяха разширили и таванът се бе издигнал нагоре в кухина с огромен размер и пропорции. Това бе пещера със странни образувания. Тя бе изпълнена с гротескни по форма хеликтити, семейство сталактити, които пренебрегват земното притегляне и растат в ексцентрични посоки. Минералните наноси бяха образували също така и красиво оформени гъби с височина над един метър, както и нежни цветя от гипс с изящни листа. Величествените образувания биха били описани от ветерани спелеолози като шедьоври на пещерния свят.

Пит можеше само да се чуди колко много други подземни светове се простираха под земята във вечен мрак, в очакване да бъдат открити и изследвани. Човек лесно можеше да даде воля на въображението си и да си представи, че тези великолепни калцитни скулптури са били изваяни от отдавна изчезнала човешка раса, обитавала някога подземния пещерен свят.

Не и Джордино. Красотата нищо не му говореше. Той се обърна, погледна към Пит с широка усмивка от рода: „Как се радвам, че отново съм жив“ и каза:

— Прилича на свърталището на „Фантома на операта“.

— Съмнявам се дали ще открием Дон Чейни да свири на орган някъде тук долу.

— Вляво, на тридесет метра пред нас има малка площадка за акостиране — каза Джордино със значително по-бодър дух.

— Добре. Давай към плиткото, като правиш всичко възможно да се отскубнеш от главното течение.

Джордино не чакаше повторна подкана. Той зави остро, като дърпаше контейнера след себе си и риташе яростно с плавниците си. Пит пусна ръкохватката на големия алуминиев контейнер и заплува мощно успоредно на него, докато стигна до средата му, след което като използваше тялото си като спирачка, го повдигна след Джордино.

Методът проработи така, както се бе надявал Пит. Джордино се отскубна от течението и заплува в по-спокойни води. Когато плавниците му докоснаха дъното, той се изкачи на брега, дърпайки контейнера след себе си.

Останал без товар, Пит лесно загреба към плитчината и стигна до брега десет метра по-надолу от Джордино. Той изпълзя от водата, седна долу и свали плавниците и очилата си. После внимателно тръгна нагоре по течението на потока, заобикаляйки гладките речни камъни, като в същото време сваляше бутилките си с въздух.

Джордино направи същото, преди да започне да разглобява контейнера. Той вдигна поглед към Пит с израз на гордост от голямо постижение.

— Страхотно местенце си намерихме тук.

— Съжалявам за бъркотията — измърмори Пит, — но седемте джуджета са във ваканция.

— Добре ли се чувстваш, след като стигнахме дотук.

— Не съм натъжен, че съм жив, ако това имаш предвид.

— Какво разстояние сме изминали?

Пит въведе една команда в компютъра, който бе завързан за ръката му.

— Според това истинско чудо на техниката ние сме изминали два километра през мястото на вечните мъки и сме се спуснали с още два метра към ада.

— Остават двадесет и осем.

— Да — каза Пит, усмихвайки се като фокусник, който се готви да смае публиката, — но оттук нататък ще пътуваме като изискани господа.

Пет минути по-късно осемте въздушни камери на „Подскачащия мях“ бяха напълнени с въздух, лодката бе надута и спусната във водата, готова за битката си с реката. Известна като съд за реагиране при спасителни операции, грозноватата лодка можеше да се носи без усилие върху въздушна възглавница над кипящи бързеи, подвижни пясъци, тънък лед и замърсени блатисти местности. Подобни съдове, използвани от полицията и противопожарните служби в страната, бяха спасили безброй жертви от удавяне. Сега, този тук, щеше да бъде подложен на тест за издръжливост, какъвто създателите му никога не са си представяли.