Клайв Къслър - Златото на инките

Дълъг три метра (10 фута) и широк метър и половина (5 фута) компактният съд бе снабден с четиритактов двигател с мощност петдесет конски сили, който можеше да движи лодката със скорост шестдесет и четири километра (40 мили) в час над плоска повърхност.

— Нашите инженери са свършили добра работа, като са променили височината — каза Джордино.

— Идеята за хоризонтален двигател и вентилатор е направо гениална — съгласи се Пит.

— Удивително колко много оборудване са успели да натъпчат вътре в контейнера.

Преди да потеглят, те поставиха и завързаха десет резервни бутилки с въздух, допълнителни бутилки за повторно надуване на лодката, комплект прожектори, включително два самолетни прожектора за кацане, монтирани в херметически кутии, резервни батерии, пакет за първа медицинска помощ и три допълнителни регулатора за дишане.

От едно херметично отделение Пит извади стария си очукан автоматичен „Колт“, калибър .45, и два пълнителя с патрони. Той се усмихна, тъй като намери също така и термос с кафе и четири сандвичи с наденица. Адмирал Сандекър никога не забравяше подробностите, които допринасяха за успеха на една операция. Пит върна термоса и сандвичите обратно в отделението. Сега не бе време за пикник. Те трябваше да бързат, ако искаха да стигнат навреме до пещерата със съкровището, преди да станеше твърде късно да спасяват Лорън и Руди. Той пъхна пистолета и резервните пълнители в една найлонова торбичка и й запечата отвора. След това разтвори ципа на водолазния си костюм и пъхна торбичката под него, близо до стомаха си.

Той се загледа за момент в черната сгъваема лодка на въздушна възглавница.

— „О, Цирцея, ти, която ще ни водиш по пътя наш — изрецитира той — към Хадес, дето човек с черен кораб нивга не е стигал.“

Джордино, който монтираше чифт направляващи гребла върху техните поставки, вдигна поглед.

— Къде си чул това?

— „Одисей“ от Омир.

— „Истина е, сред троянците също има люде, дето могат в дълбините да се гмуркат“ — рецитира с лекота Джордино. — „Илиада“. И аз мога да цитирам Омир.

— Никога не спираш да ме удивяваш.

— Всъщност това е нищо.

Пит се качи на борда.

— Оборудването прибрано?

— Прибрано и закопчано.

— Готов за отплаване?

— Пали.

Пит се сви на задната седалка непосредствено пред вентилатора. Той включи стартера и двигателят с въздушно охлаждане се закашля и заработи. Малкият двигател бе добре шумоизолиран и единственият звук, който се чуваше от ауспуха, бе едно приглушено пулсиране.

Джордино зае мястото си в носа на лодката и завъртя един от самолетните прожектори, осветявайки ярко пещерата така, сякаш бе ден. Той погледна назад към Пит и се засмя.

— Надявам се, че никой няма да ни глоби за замърсяване на тази девствена природа.

В отговор Пит също се засмя.

— За местния шериф това ще бъде едно твърде недоходно начинание. Забравил съм си портфейла.

Лодката се отдели от брега и се насочи към главното течение, увиснала върху въздушната си възглавница с дебелина 20 сантиметра (8 инча), която сама бе произвела. Пит хвана с две ръце вертикалните ръкохватки на лоста за управление и с лекота пое курс в права посока над течащия поток.

Струваше им се доста странно това, да се носят над водната повърхност без усещане за контакт. На носа Джордино можеше да погледне надолу в забележително прозрачната вода, променила цвета си от кобалтовосин на тъмно синьо-зелен и да види уплашени безцветни саламандри и ято слепи пещерни риби, които се стрелкаха между облите камъни, осеяли дъното на реката като пръснати орнаменти. Той бе зает с това да съобщава условията на реката пред него и да щрака с фотоапарата, докато Пит управляваше и записваше данни в компютъра си за Питър Дънкан.

Въпреки бързото им движение през големите коридори, потта по телата им и изключително високата влага във въздуха се смесваха, за да образуват ореол от мъгла около главите им. Те не обръщаха внимание на това явление, нито на тъмнината зад тях и продължаваха да навлизат все по-навътре и по-навътре в издълбания от реката каньон, без нито за миг да хвърлят поглед назад.

Първите осем километра те изминаха без да срещнат препятствия и наваксаха доста време. Те плаваха над бездънни вирове и подминаваха мрачни галерии, които се простираха далеч навътре в стените на пещерите. Таваните в низа от речни пещери варираха от тридесет метра (98 фута) във височина до малки въздушни пролуки, които едва стигаха, за да промушат лодката през тях. Прескочиха без затруднение няколко малки, плитки каскади и влязоха в един тесен тунел, където цялото им внимание бе съсредоточено в това да избегнат вездесъщите речни камъни. После преминаха през една огромна галерия, която се простираше на дължина от почти три километра (малко над 2 мили), изпълнена с изумителни кристали, които блестяха и хвърляха искри светлина под ярките им прожектори.