Клайв Къслър - Златото на инките

Надолу и все надолу, таванът на подводния тунел се спускаше пред него. Той измина тридесет метра, после четиридесет. След като премина петдесетия метър, започна да се тревожи. Когато човек се гмурка, дишайки сгъстен въздух, между шестдесетия и осемдесетия метър има една невидима граница. Когато я премине, водолазът започна да се чувства като пиян и изгубва способността си да разсъждава.

Бутилката му с въздух изскърца неистово. Тя бе застъргала в скалата над него. Тъй като бе хвърлил колана с тежестите след скока от големия водопад, който едва не завърши трагично, и като се добавеше факта, че разкъсаният му водолазен костюм бе от неопрен, Пит плуваше под водата с положителна подемна сила. Той се сви на две и се гмурна надолу, за да избегне контакта.

На Пит му се струваше, че спускащият се в дълбините тунел никога нямаше да свърши. Дълбокомерът му показваше 75 метра (246 фута), когато носен от течението, той премина под най-ниската точка на надвисналата скала. Наклонът тръгна постепенно нагоре. Това не бе идеалния вариант. Той би предпочел директно изкачване към повърхността, за да може да намали разстоянието и съхрани смаляващия се запас от въздух, с който разполагаше.

С всеки изминат метър светлината ставаше все по-ярка и той вече можеше да види цифрите на водолазния си часовник без помощта на гаснещия лъч от лампата си. Стрелките върху оранжевия циферблат показваха десет минути след пет часа. Пет часа сутринта или следобед? Преди колко минути се бе гмурнал в реката? Той не можеше да си спомни дали бяха десет, или петдесет. Забавеното му съзнание напразно се мъчеше да разгадае отговорите.

Чистият и прозрачен смарагдовозелен цвят на реката ставаше все по-син и матов. Течението отслабваше и той все по-бавно се издигаше към повърхността. Накрая се показа и самата повърхност.

Той бе в Залива. Излязъл беше от тунела на реката и плуваше в Морето на Кортес. Пит погледна нагоре и видя в далечината да се мержелее една сянка. Последна проверка на манометъра за налягането на въздуха му. Стрелката потрепваше около нулата. Въздухът му бе почти свършил.

Вместо да поеме един дълбок дъх, той използва малкото количество останал въздух, за да надуе частично плавателния си компенсатор, така че той да може бавно да го носи нагоре към повърхността, в случай че изгубеше съзнание от липсата на кислород.

Последният дъх въздух, който той изсмука от бутилката, бе толкова малък, че дробовете му почти не го усетиха. Докато се изкачваше нагоре, той издишваше по малко от него, за да компенсира намаляването на налягането. Съскането на мехурчетата въздух, излизащи от регулатора му, намаля и дробовете му се изпразниха.

Гърдите му започнаха да изгарят от болка. Повърхността изглеждаше толкова близо, че стига да протегнеше ръка, той можеше да я докосне. Това обаче бе жестока илюзия. Вълните все още бяха на 20 метра (66 фута) над него.

Някакъв огромен еластичен обръч стегна гърдите му и той зарита още по-силно с крака. Скоро жаждата за въздух изпълни всички кътчета на съзнанието му. Пред очите започна да му притъмнява.

Нещо се омота около Пит и забави изкачването му. Зрението му, замъглено поради липсата на водолазна маска, не успя да различи какво го задържаше. Инстинктивно той започна да размахва тромаво ръце, за да се освободи. Мозъкът му изкрещя в протест и в главата му отекна мощен рев. Точно в този момент, миг преди тъмнината да погълне съзнанието му, той почувства, че нещо дърпаше тялото му нагоре.

— Хванах нещо голямо! — извика радостно Джо Хейгън.

— Може би марлин 58 58 Марлин — голяма морска риба с продълговато тяло (Makaira nigricans). — Б.пр. ? — попита развълнувано Клеър, виждайки как рибарският прът на мъжа й се бе извил като въпросителна.

— Не се бори много за един марлин — задъхано изрече Джо, докато въртеше трескаво ръчката на макарата си. — По-скоро плава отпуснато.

— Може би от влаченето да е умрял?

— Донеси рибарската кука. Той е почти на повърхността.

Клеър грабна една кука с дълга дръжка от поставката й и я насочи навън през борда на яхтата като копие.

— Виждам нещо — извика тя. — Изглежда голямо и черно.

В следващия момент тя изпищя от ужас.

Пит бе на косъм от загубата на съзнание, когато главата му проби повърхността на морето между две вълни. Той изплю регулатора си и си пое дълбоко дъх. Блясъкът на слънцето върху водата заслепи очите му. Тъй като не бе виждал дневна светлина почти два дни, той присви възторжено очи пред внезапния калейдоскоп от цветове.