Клайв Къслър - Златото на инките

След това до него се приближи Шанън и залепи устни към неговите в дълга целувка, която вбеси Лорън. Когато го пусна, тя каза:

— Липсваше ми.

Преди той да успее да отговори, Майлс Роджърс и Питър Дънкан раздрусваха яко здравата му ръка.

— Ти си човек с невероятна издръжливост — каза Роджърс.

— Счупих компютъра и загубих данните ти — каза Пит. — Искрено съжалявам.

— Няма проблем — отвърна Дънкан с широка усмивка. — Сега, когато доказа, че реката тече от Кладенеца на Сатаната и минава под Серо ел Капироте, и след това показа мястото, където тя се влива в Залива, ние можем да проследим нейния път с плаващи звукови системи за генериране на геофизически изображения, комбинирани с електронни предаватели.

В този момент, незабелязано от повечето хора в тълпата, до ферибота спря едно разнебитено такси от Мексикали, оставяйки облаци дим след себе си. От него изскочи мъж, който бе облечен само в едно одеяло. Той притича през пристанището и се качи на автомобилната палуба, където наведе напред глава и започна да си пробива път през тълпата, докато не стигна до Пит.

— Руди! — изрева Пит, като прегърна със свободната си ръка дребния мъж през рамото. — Откъде се появи?

Като че ли бяха чакали точно този момент, счупените пръсти на Гън изпуснаха одеялото и то падна на палубата, като го остави да стои само по болничната нощница.

— Измъкнах се от лапите на една ужасна медицинска сестра, за да дойда тук и да те поздравя — каза той без никаква следа от притеснение.

— Оправяш ли се?

— Ще бъда на бюрото си в НЮМА преди теб.

Пит се обърна и извика към Роджърс:

— Майлс, в теб ли е фотоапаратът ти?

— Добрият фотограф никога не се разделя с него — извика Роджърс над шума от тълпата.

— Направи една снимка на тримата скапани негодника от Серо ел Капироте.

— И на една скапана негодница — добави Лорън, като се навря в тяхната редица.

Роджърс направи три снимки, преди репортерите да започнат с въпросите си.

— Мистър Пит — един от телевизионните журналисти бутна микрофон в лицето му, — какво можете да ни разкажете за подземната река?

— Само това, че съществува — отвърна с равен глас той — и че е много мокра.

— Каква е големината й според вас?

Той трябваше да помисли за момент, докато в същото време плъзна ръката си около Лорън и я стисна за кръста.

— Бих казал около две трети от размера на Рио Гранде.

— Толкова голяма?

— Най-малко.

— Как се чувствате, след като сте преплували над сто километра през подземни пещери?

Пит винаги се дразнеше, когато репортер задаваше въпроса как се чувства някоя майка или баща, след като цялата им къща е изгоряла заедно с децата им или задава същия въпрос на свидетел, който е видял как някой пада от самолет без парашут.

— Как се чувствам? — повтори Пит. — Точно сега чувствам, че ако не отида до тоалетна, мехурът ми ще се пръсне.

4 ноември 1998 година

Сан Фелипе, Баха Калифорния

Два дни по-късно, след като дадоха подробни показания на мексиканските следователи, всички можеха свободно да напуснат страната и се събраха на пристанището, за да се сбогуват.

Доктор Питър Дънкан вече беше заминал. Хидрологът се измъкна рано сутринта и изчезна, преди някой да усети отсъствието му. Предстоеше му година, изпълнена с много работа като директор на водния проект „Сонора“, както щеше да се нарича той. Водата от реката щеше да се окаже манна небесна за опустошения от сушата Югозапад. Водата, тази жизнена енергия за всяка цивилизация, щеше да създаде работа за хората от пустинята. Построяването на акведукти и тръбопроводи щеше да закара водата до села и градове и щеше да превърне едно сухо езеро в язовир с размера на Лейк Пауъл, за когото имаше идея да бъде използван като курортен център.

Скоро след това щяха да последват проекти за извличане на минералните богатства, които Пит бе открил по време на своята подземна одисея, както и за построяване на туристически център под земята.

Доктор Шанън Келси бе поканена отново в Перу, за да продължи разкопките си на руините в чачапойските градове. Където и да отидеше тя, Майлс Роджърс я следваше по петите.

— Надявам се, че ще се срещнем отново — каза Роджърс, като разтърси ръката на Пит.

— Само ако обещаеш да стоиш надалеч от свещени кладенци — каза топло Пит.

Роджърс се засмя.

— Можеш да разчиташ на това.

Пит се взря в очите на Шанън. В тях гореше същата решителност и дързост както преди.