Клайв Къслър - Нощно издирване

Изведнъж почувства, че нещо не е на мястото си, въпреки че нямаше нищо, което да нарушава обичайната работа. Мъжете от спасителната група изглеждаха напълно вглъбени в дейността си, за да обръщат внимание на Глай. И все пак като че ли бе настъпила някаква промяна.

Глай се плъзна в мрачината и се задържа неподвижен на място. Слушаше усилените подводни звуци и следеше насечените движения на костюмите ДЖИМ. Силно развитото му шесто чувство му подсказваше, че трябва да изчезва оттук.

Но много закъсня.

Онзи едва доловим миг допреди малко сега изпъкна с прозрачността на стъкло. Водолазите изглеждаха заети с работа, но всъщност не правеха нищо. Те лениво ровеха из останките на парахода, без обаче да изхвърлят нещо настрана и бяха образували полукръг около Глай. И тогава той проумя, че присъствието му е било разкрито от плаващата база. Беше пропуснал да забележи телевизионните камери, монтирани към прожекторите, тъй като ярката светлина ги закриваше и едва сега си даде сметка, че водолазите от спасителния екип са получили нареждания от командния център чрез миниатюрни предаватели, вградени в маските им за изравняване на налягането.

Глай започна да се оттегля назад, докато гърбът му се опря в една отвесна преграда. Водолазите с костюмите ДЖИМ му преградиха пътя отпред, а останалите го наобиколиха от двете му страни, като му затвориха и последния път за бягство. Сега всички го гледаха безизразно.

Глай извади двайсетсантиметров нож и се приведе, като го прехвърли върху дланта си в непрофесионалното, но въпреки това смъртоносно положение на уличен побойник. Жестът му беше безплоден, породен единствено от естествен рефлекс. Другите водолази също извадиха ножове със заплашителни остриета от неръждаема стомана, стегнати с ремъци за краката им. А скобите на манипулаторите на костюмите ДЖИМ стискаха с такава нечовешка сила, че нанасяха дълбоки рани.

Всички се събраха плътно около Глай и застанаха неподвижни като статуи в гробище. Един от водолазите извади от колана си с тежести пластмасова плоча и бързо драсна нещо с мазен молив. После доближи плочата до лицето на Глай. Бележката беше кратка:

ИЗЧЕЗВАЙ!

В първия момент Глай се изуми.

Съвсем не предполагаше подобно развитие на нещата. Без да чака, той подгъна колене, оттласна тялото си нагоре и с всички сили заплува над главите на водолазите от НЮМА. Те не направиха ни най-малко движение да му попречат, само се обърнаха, за да го проследят с поглед как потъва в мрака.

— Значи го пусна — рече тихо Гън.

— Да, пуснах го.

— Мислиш ли, че беше разумно?

Пит стоеше равнодушно и не отговори веднага. Изглеждаше усмихнат, без да се усмихва. Изразът му беше заплашителен като на лъв, който дебне скрит за минаваща покрай него плячка.

— Нали видя ножа — рече той най-накрая.

— Той нямаше никакъв шанс. Нашите момчета щяха да нахранят рибите с него.

— Мъжът беше убиец. — Това беше просто твърдение, нищо повече.

— Все още можем да го заловим, когато излезе на повърхността — не отстъпваше Гън. — Тогава ще е съвсем безпомощен.

— Не вярвам.

— Нещо имаш предвид ли?

— Много просто — отвърна Пит. — Ще използваме дребната риба, за да хванем едрата.

— Така значи. — Гън не изглеждаше убеден. — Ще чакаме, докато той се срещне с приятелчетата си, направят хайка и оградят мястото. После да ни предадат на властите.

— Предполагам, че той е от властите.

Гън беше объркан повече от всякога.

— В такъв случай какъв е процентът?

— Нашият гост беше само на проучване. Следващия път може би ще доведе неколцина приятелчета и наистина ще си покаже рогата. Ние имаме нужда от време. Според мен ще си струва да изчакаме, докато спрем техния часовник.

Гън сви намусен устни и кимна.

— Съгласен съм с теб, но въпреки това е по-добре да се махаме. Тоя тип ще се метне на борда на първия кораб, който мине край него.

— Няма защо да бързаме — каза Пит напълно успокоен. — Той ще трябва да намали налягането, което ще трае поне половин час. Не е изключено да има резервни бутилки, скътани някъде на речното дъно.

В главата на Гън се оформи нов въпрос.

— Каза, че бил убиец. Кое те кара да мислиш така?

— Много бързо извади нож и много настървено пожела да го използва. Онези, които са родени с инстинкт за убиване, никога не се колебаят.

— Значи сме изправени пред хора с разрешително за убийства — рече замислен Гън. — Не бих казал, че е приятна подобна мисъл.