Клайв Къслър - Нощно издирване

Чу го как само изохка силно. Глай пое инерцията и едва забележимо отстъпи назад. Ударът би запратил всеки друг на негово място в другия край на стаята. Глай сграбчи с месестата си ръка единия крак на масата и без усилие повдигна тежката дъбова мебел към тавана.

Шоу застина изумен. Масата трябва да тежеше най-малко седемдесет килограма.

Глай бавно я свали и я остави настрана с лекотата, с която детето слага куклата си в количка, и изпъна тяло. Шоу грабна стола си и понечи да го стовари върху Глай, но онзи просто го хвана във въздуха, дръпна го от ръцете му и спокойно го нагласи под масата.

В очите на Глай нямаше нито гняв, нито злоба, когато загледа стоящия на метър от него Шоу.

— Имам пистолет — заговори Шоу, стараейки се да владее гласа си.

— Да, знам — отвърна Глай с ехидна усмивка. — Старомоден, двайсет и пет калибров „Берета“. Намерих го скрит в един ботуш до леглото ти. Всъщност още е там, проверих, преди да дойда тук.

Шоу осъзна, че няма да почувства забиването на куршум или острието на нож. Глай щеше да си свърши работата с голи ръце.

Шоу потисна пристъпа на душевно гадене и ожесточено изхвърли крак в позиция на джудо. Все едно че ритна с пръсти дърво. Глай се изви настрана и неутрализира нападението срещу слабините си, като пое удара с хълбок. Пристъпи напред, без да прави опит да се пази. В очите му се четеше безучастният поглед на касапин, който посяга към говежди бут.

Отстъпвайки назад, докато гърбът му се притисна в отвесната преграда, Шоу като обезумял хвърляше погледи наоколо, за да мерне нещо — оръжие, лампа, книга или каквото и да е друго, с което да усмири деветдесеткилограмовата маса от мускули. Но кабините на влекачите бяха замислени за сурови условия на живот — освен една картина, завинтена за една от преградите, нямаше нищо друго подръка.

Шоу събра длани и ги заби с кос удар във врата на Глай. Знаеше със сигурност, че това беше последният му израз на предизвикателство. Нямаше да е по-различно, ако беше ударил бетонна стена. Имаше чувството, че костите на дланите му се раздробиха.

Без да изразява злоба или гняв, Глай обгърна с едната си ръка кръста на Шоу и го стисна, а лакътя на другата заби в гърдите му. Последва канонада от удари и гръбнакът на Шоу започна да се извива.

— Сбогом, английски глупако!

Шоу заскърца със зъби от нарастващата болка. Дробовете му останаха без въздух и той почувства как сърцето му бие лудо, кабината започна да се мержелее и трепти пред очите му. Последен вик направи опит да излезе през стиснатите му зъби, но бързо замря. Не усещаше нищо друго, освен страхотно изпукване в гърба си. Смърт — това е единственото облекчение.

Някъде в далечината, от километри разстояние, долетя звук на силен пукот и Шоу реши, че всичко свърши. Тялото му се отпусна и той се свлече на пода.

Запита се какво ли следва оттук нататък. Дълъг път надолу по тъмен тунел, преди да стигне до ослепителна светлина? Донякъде се разочарова, че не чуваше музика. Стори му се странно, че все още чувства болка. Ребрата го боляха, гръбнакът му сякаш се печеше на огън. Обезпокоен, отвори очи. Трябваше им малко време, за да дойдат на фокус.

Първите предмети, които различи, бяха чифт каубойски ботуши.

Той премигна, но ботушите останаха на мястото си. Телешка кожа с украса от тегели отстрани, високи токове и заострени върхове. Извърна глава и погледът му падна върху лице с груби черти и очи, които като че ли се усмихваха.

— Кой сте вие?

— Пит. Дърк Пит.

— Странно, не приличате на дявол. — Шоу нито за момент не се бе усъмнил, че в крайна сметка е на път да свърши.

— Някой няма да е на същото мнение. — Мъжът коленичи и провря ръце под мишниците на Шоу. — Хайде, татенце, дай да ти помогна.

— О, боже — промълви раздразнен Шоу, — кога ли хората ще престанат да ме наричат „татенце“!

Глай лежеше като мъртъв. Ръцете му бяха безжизнено разперени, краката — извити навън и леко сгънати. Приличаше на спукан балон.

— Как успяхте да го направите? — попита Шоу.

Пет държеше много голям гаечен ключ.

— Това служи еднакво добре за завъртане на болтове и за пробиване на черепи.

— Мъртъв ли е?

— Съмнявам се. Само гюле може да го довърши.

Шоу пое няколко дълбоки глътки въздух и разтри контузените си ръце.

— Много съм благодарен за навременната ви намеса, господин… ъ…

— Името ми е Пит, господин Шоу. И можете да престанете с тази игра. И двамата знаем всичко един за друг.