Клайв Къслър - Нощно издирване

— Налудничаво обвинение от налудничаво съзнание — каза Шоу, възвръщайки хладнокръвието си. — Не съм и очаквал нещо повече, имайки предвид с кого си имам работа.

Глай сви презрително устни.

— Умни приказки редиш, супершпионино! Предполагам, ще ми кажеш, че си се свързвал с твоя шеф в Лондон и преди два часа си получил потвърждение.

— Ами ако ти кажа, че грешиш?

— Няма да мине. Побъбрих си с доктор Коли в камбуза. Толкова ли ти е къса паметта, та забрави, че именно той ти помогна да съставиш доклада си за тази малка шашма? И че след като Коли си тръгна, ти добави послепис — искане подробна справка за Фос Глай? Ти го знаеш и аз го знам. Отговорът е тук, в ръката ти.

Капанът бе щракнал и Шоу се бе озовал вътре. Той прокле недоглеждането си. Почти не се съмняваше, че човекът срещу него би го убил, ако му се удадеше и най-малката възможност. Единствената му надежда беше да печели време и да заблуди Глай. Затова реши да подхвърли наслуки:

— Господин Вийон спомена между другото, че ти може да се окажеш неуравновесен. Трябваше да се вслушам в думите му.

Разширяващите се от гняв очи подсказаха на Шоу, че го бе боднал където трябва и продължи да дълбае по-навътре.

— Мисля, че дори употреби термина „психо“.

Последвалата реакция не беше такава, каквато очакваше. Ни най-малко.

Вместо да се изкриви от ярост, лицето на Глай изведнъж просветна. Той освободи китката на Шоу и седна.

— Значи така злослови зад гърба ми тази празнодумна отрепка — измърмори той. — Трябваше да се досетя, че накрая щеше да загрее за плана ми. — Глай замълча и погледна Шоу с любопитство. — Сега вече ми е ясно. Ясно ми е защо все аз бях пращан да върша мръсната подводна работа. Докато в даден момент трябваше да узнаете, че по някаква нещастна случайност съм се удавил за ваше облекчение.

Шоу изглеждаше объркан — нещата съвсем не вървяха така, както ги бе замислил. Той просто не знаеше за какво говори Глай. Нямаше друг избор, освен да го залъже. Много внимателно свали от пръста си съобщението, изстреля го с показалец към Глай и се вгледа в очите на мъжа. Те се отместиха надолу, но само за част от секундата. Това беше достатъчно.

— Много ме озадачава защо рискуваш живота си за едно правителство и един мъж, който те иска мъртъв.

— Може би защото ми харесват облагите от тях.

— Остроумието не ти приляга, господин мним инспектор Глай.

— Доколко ти е разказал Вийон за мен?

— Не се е впускал в подробности — отвърна Шоу и докато смачкваше цигарата в пепелника, забеляза, че Глай следи движенията му. — Намекна само, че ще направя услуга на Канада, ако те премахна. Откровено казано, не изпитах силно желание да влизам в ролята на наемен убиец, особено като не знаех защо заслужаваш да умреш.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Ти самият. — Шоу бе възбудил докрай интереса на Глай, но все още нямаше представа докъде щеше да го изведе играта му. — Започнах да те наблюдавам. Твоят френско-канадски език е отличен. Колкото до английския ти обаче, там нещата са по-различни. Нямам предвид произношението ти, а терминологията. Думи като „пиячка“ и „шашма“ и изрази от рода на „да загрее за плана ми“ са чисто американски. Любопитството ми надделя и аз поисках от Лондон справка за теб. Отговорът е там, пред теб. Ти наистина заслужаваш да умреш, господин Глай. Никой друг не го заслужава повече от теб.

Лицето на Глай доби заплашителен вид и зъбите му блеснаха в жълто от осветлението в кабината.

— Мислиш ли, че си достатъчно смел, за да ме подведеш, татенце?

Шоу стисна здраво с ръце ръба на масата и се запита как ли смята да го убие Глай. Сигурно щеше да използва пистолет със заглушител или по-скоро нож. Силният изстрел би довел Коли и екипажа в кабината. Глай седеше с небрежно кръстосани пред гърдите си ръце. Изглеждаше отпуснат, прекалено отпуснат.

— Няма какво да се притеснявам. Господин Вийон си промени отношението. Реши да те предаде на канадската полиция.

Шоу бе направил погрешен ход. Разбра грешката си по изражението на Глай.

— Добър опит направи, татенце, но се издъни. Вийон не може да си позволи да ме остави жив. Ще го пратя зад решетките, където ще остане до следващия ледников период.

— Просто пробвах водата — каза Шоу с престорено равнодушие. — Докладът е за Вийон, а не за теб. — Той посочи с брадичка плота на масата. — Можеш сам да го прочетеш.

Глай стрелна поглед надолу.

С всички сили Шоу извъртя масата и заби единия й ъгъл в него, малко над колана на панталоните му.