Клайв Къслър - Нощно издирване

В басейна на пристанището на Римуски, около двата безлюдни дока и дългите складови постройки, атмосферата беше спокойна, дори полъх на вятър не нарушаваше пълното спокойствие.

Беше още много рано за появата на докерите, за неизменните крясъци на чайките и за дизеловите локомотиви, които превозваха сваления товар до близкия промишлен парк.

Влекачът, който само преди няколко часа бе минал покрай „Ошън венчърър“, теглейки празен шлеп нагоре-надолу по реката, се поклащаше вързан за един от доковете. Корпусът му бе нашарен с избила червеникава ръжда, а опустошенията от трийсетте години непрестанна употреба бяха оставили дълбоки следи навсякъде. От илюминаторите на кабината на капитана, намираща се точно под лоцманската кабина, струеше светлина и се отразяваше почти незабележимо в черната вода.

Шоу погледна часовника си и натисна мъничък бутон на уред, който приличаше на джобен калкулатор. Затвори за миг очи, замисляйки се, после започна да натиска един по един няколко бутона.

Не беше както някога, размишляваше той, когато агентът трябваше да се крие на някой таван и да говори тихо в микрофона на радиопредавателя. Днес цифровите сигнали се предаваха чрез изкуствен спътник на компютър в Лондон. Там съобщението биваше дешифрирано и изпращано на съответното място посредством предаване с оптично влакно.

След като свърши, Шоу остави електронния уред на масата и стана да се разтъпче. Мускулите му се бяха схванали, гърбът го болеше. Бръкна в куфара си и извади шише „Канадиън клъб“, което беше купил при пристигането си на летището на Римуски.

Канадците го наричаха уиски, но за английския вкус на Шоу то малко се различаваше от американския бърбън. Според него беше примитивно да го пие топло — само шотландците пиеха така собствения си алкохол — но в тия допотопни влекачи нямаше съвременни удобства, като машини за произвеждане на лед например.

Той седна отново и си запали една от цигарите, които си бе поръчал специално. Поне нещо бе останало от миналото. Най-много му липсваше задушевна компания. В моменти като този, когато оставаше сам с бутилка и размишляваше за живота си, винаги съжаляваше, че не се бе оженил.

Мечтанията му бяха прекъснати от приглушеното пиукане на малкия уред на масата. След това от единия му край започна да излиза тънка хартиена лента, широка не повече от шест милиметра. Това чудо на напредналата технология никога не преставаше да го забавлява.

Шоу си сложи очила за четене и се съсредоточи в миниатюрно изписаните думи. Пълният текст изпълваше близо половин метър лента. Накрая той свали очилата си, изключи приемо-предавателя и го прибра обратно в джоба си.

— Последни новини от добрата стара Англия ли?

Шоу вдигна поглед и видя изправения на прага Фос Глай. Глай не понечи да влезе. Само гледаше Шоу изпод въпросително извитите си вежди, а в очите му се четеше израз, наподобяващ този на чакал, душещ въздуха.

— Беше просто потвърждение на доклада за онова, което си видял — отвърна равнодушно Шоу и започна безцелно да навива около показалеца си лентата със съобщението.

Глай бе сменил термичния си водолазен костюм с джинси и дебел пуловер с висока яка.

— Все още треперя. Може ли да си пийна от твоята пиячка?

— Моля, заповядай.

Глай пресуши половин водна чаша „Канадиън клъб“ на две глътки. Шоу го оприличи на огромната дресирана мечка, която бе видял навремето да изпива цяла кофа със светло пиво.

Глай изпусна дълга въздишка.

— Сега отново се почувствах човек.

— По моите пресмятания — заговори кротко Шоу — ти пресрочи времето за изравняване на налягането с пет минути. Почувства ли някакво неразположение?

Глай като че ли се готвеше да си налее още пиене.

— Леко пищене в ушите, нищо повече… — С едно светкавично движение той протегна ръка и стисна китката на Шоу като в менгеме. — Това съобщение не засяга мен, нали, татенце?

Шоу се напрегна, когато почувства ноктите на Глай да се забиват все по-дълбоко в ръката му. Той събра крака, възнамерявайки да се отблъсне назад със стола. Ала Глай предугади мислите му.

— Без номера, татенце, за да не ти строша костите!

Шоу се отпусна на мястото си. Не от страх, а от гняв, че бе хванат в неизгодно положение.

— Надценяваш се, инспектор Глай. За какво им е на английските тайни служби да се интересуват от теб?

— Хиляди извинения — озъби му се Глай, без да разхлабва хватката си, — но подозрителният тип съм аз. А лъжците ме вбесяват.