Клайв Къслър - Нощно издирване

— Източникът на мигаща светлина е нагласен и отброява — съобщи Гън.

Пит предугади въпроса, който се въртеше в главата на Хайди, и поясни:

— Този източник на мигаща светлина представлява електронно хронометрирано запалително приспособление, което възпламенява пироксона.

— Водолазите напуснаха кораба и вече броим — обади се отново Гън. — Десет секунди.

Всички погледи в командния пункт се вторачиха в мониторите. Очаквайки напрегнато резултатите, броенето като че ли нямаше край. След малко гласът на Гън проряза тежката атмосфера.

— Възпламеняваме.

Ярка светлина обгърна горната част на десния борд на „Емприс ъв Айрланд“ и две накалени до бяло ленти се извиха нагоре от едно и също място и се плъзнаха около палубата и отвесните прегради, образувайки огромен кръг от извънредно висока температура. Облак пара изригна над огнения свод и се завихри към повърхността.

След малко средната част започна да хлътва. Увисна за миг, сякаш не искаше да се предава, но пироксонът стопи и последната здрава спойка и остарялата стомана падна безшумно навътре към долната палуба и изчезна от поглед, като остави отвор с диаметър от шест метра. Стопените краища от червени станаха сиви и се втвърдиха от вечно студената вода.

— Май успяхме! — възкликна възбуден Гън.

Хоукър хвърли слушалките си във въздуха и закрещя от радост. После всички заръкопляскаха.

— Спусни захващащите челюсти — каза с рязък тон Пит. — Да не губим време и да разчистим онзи боклук оттам.

— Попаднах на нещо.

Не на всички вниманието бе приковано към мониторите. Мъжът с рошавата коса пред записващото устройство на хидролокатора със странично сканиране не отделяше поглед от контролната карта.

Пит застана зад него.

— Можеш ли да разпознаеш какво е?

— Не. Разстоянието е прекалено голямо, за да се види някаква подробност. Стори ми се, че нещо падна от онзи шлеп, който плава откъм левия ни борд.

— Под ъгъл ли се отдалечава обектът?

Операторът на хидролокатора поклати глава.

— Не, спусна се право надолу.

— Не го виждам като водолаз — отбеляза Пит. — Вероятно екипажът е изхвърлил зад борда нещо бракувано или някакъв тежък боклук.

— Да продължа ли да го наблюдавам?

— Да, опитай да уловиш някакво движение. — Пит се обърна към Гън. — Кой управлява малката подводница?

Гън се замисли, преди да отговори:

— Сид Клинджър и Марв Пауърс.

— Хидролокаторът засече странен обект. Искам двамата да минат над него.

Гън го погледна.

— Мислиш, че нашите гости са се върнали ли?

— Според показанията на уреда е малко вероятно — сви рамене Пит. — Ама знае ли човек!

Веднага щом скочи от шлепа, Фос Глай заплува право към дъното. Той влачеше със себе си допълнителни резервоари за сгъстен въздух, което никак не беше лека работа, но те щяха да му потрябват за обратния път и за спиранията. С тях той щеше да понижава налягането, докато се издига към повърхността. Глай заплува в хоризонтално положение ниско над речното дъно, оттласквайки плавниците си в ленив ритъм. Чакаше го дълъг път и много работа.

Беше изминал едва петдесетина метра, когато чу постоянно бръмчене, идващо някъде от празните черни дълбини. Той застина на място и се заслуша.

Акустиката на водата разсейваше звука и слухът му не беше в състояние да определи с точност къде се намира източникът. После очите му различиха слаба жълтеникава светлина, която все повече се уголемяваше над него от дясната му страна. Нямаше никакво съмнение — „Ошън венчърър“ се насочваше право към него.

Нямаше къде да се скрие; по равното и голо речно дъно не се виждаха нито скални образувания, нито гора от водорасли. Попаднеше ли веднъж яркият лъч на подводния съд върху него, той щеше да се окаже също толкова видим, колкото избягал престъпник, прилепен до затворническата стена под ярката светлина на прожектор.

Той се освободи от допълнителните резервоари и притисна тяло върху утаечния слой, представяйки си как управляващите подводницата са залепили лица в люковете за наблюдение и се опитват с просто око да проникнат в безкрайния мрак. Той задържа дъх, за да попречи на издайническите въздушни мехурчета да излизат от регулатора му.

Подводният съд мина зад него и продължи нататък. Глай пое дълбоко въздух, без обаче да отпусне сърце. Знаеше, че екипажът ще обърне посоката и ще продължи да търси.

В този момент разбра защо са го подминали. Утайката се бе разбъркала и като облак бе закрила фигурата. Той зарита с плавниците си и с облекчение видя как светлината на подводницата се загуби във вихрушката от утайка. Загреба шепи от нея и я пръсна около себе си. След секунди тинестата течност го забули напълно. Тогава включи водолазното си фенерче, но плаващата кал отрази лъча му. Щом той не виждаше, значи и мъжете в подводния съд не виждаха.