Клайв Къслър - Нощно издирване

— И за какво беше тази патърдия? — сви презрително устни Фос Глай, който бе седнал върху една ръждясала лебедка на носовата палуба на синия риболовен кораб.

Шоу едва се въздържа да не избухне.

— „Патърдията“, както бездушно се изрази, беше затова, защото тия камери са предавали изображения, докато си ги качвал на борда. И хората на кораба на НЮМА сега са не само нащрек от факта, че са били наблюдавани, ами и са записали на видеолентата лицата ни.

— Че какво ни засяга това?

— Техният ръководител вероятно в този момент поръчва хеликоптер — отвърна Шоу. — Още преди да се стъмни, лентата ще бъде във Вашингтон. И нищо чудно до утре сутринта по това време те вече да установят самоличностите ни.

— Твоята, може би — захили се Глай. — Но аз и партньорът ми бяхме с водолазни маски на лицата, не помниш ли?

— Че стана провал, стана. Американците ще разберат, че ние не сме местни водолази, тръгнали да плячкосват потънал кораб. Ще проумеят с кого и с какво си имат работа и ще вземат всякакви предпазни мерки.

Глай сви рамене и започна да сваля ципа на водолазния си костюм.

— Ако тази механична риба не ни беше прекъснала, досега щяхме да сме поставили зарядите, да сме взривили корпуса и да сме им оставили съвсем малко неща да спасяват.

— Имахме лош късмет — каза Шоу. — Докъде бяхте стигнали?

— Ами тъкмо тръгнахме, и видяхме да се спускат светлини откъм кърмата.

— Къде са взривните устройства?

— Останаха на бака на парахода, където ги бяхме складирали.

— Колко килограма са?

Глай се замисли са миг.

— Двамата с Харис влачихме запечатани контейнери по деветдесет килограма единия, на шест курса всеки от нас.

— Което прави хиляда и осемдесет килограма — пресметна Шоу. Той се обърна към доктор Коли. — Какво ще кажеш, ако ги взривим?

— В момента?

— В момента.

— Тегло за тегло. Тризинолът е три пъти по-мощен от TNT. — Коли отмести поглед към водата около „Ошън венчърър“. — Вълните под налягане вследствие на експлозията ще разцепят задната част на кораба на НЮМА.

— А „Емприс ъв Айрланд“?

— Взривът ще разруши носовата част и ще засегне предната половина на надстройката. Там основната сила ще бъде погълната. Някои от отвесните прегради по-назад към кърмата, може да се изметнат, други да хлътнат навътре.

— Значи средната част на парахода ще остане непокътната.

— Точно така — кимна Коли. — Единственото ти постижение ще бъде смъртта на сума ти невинни хора.

— При това положение няма смисъл да прилагаме този план — каза замислен Шоу.

— Аз в никакъв случай не бих взел участие.

— Тогава, какво друго ни остава? — обади се Глай.

— Засега ще действаме внимателно — отвърна Шоу. — Ще седим и ще наблюдаваме, а също така ще потърсим друг кораб. Американците несъмнено вече са набелязали този.

По лицето на Глай се изписа презрителен израз.

— Това ли е най-умното, което измисли?

— Мен ме удовлетворява. Освен ако ти не предложиш нещо друго.

— Аз викам да взривим копелетата и да приключим с това още сега — каза студено Глай. — Ако не ти стиска, старче, остави на мен.

— Престани! — кресна Шоу, вперил поглед в Глай. — Ние не сме във война с американците и в дадените ми инструкции няма нищо, което да опрости убийство. Само кръгъл идиот убива безпричинно или произволно. Колкото до теб, инспектор Глай, край на възраженията ти! Ще правиш това, което ти се каже.

Глай сви високомерно рамене в знак на примирение и не продума повече. Не смяташе за нужно да си хаби думите. Онова, което Шоу не знаеше, което и никой друг не знаеше, беше, че той бе набутал радиодетонатор в един от контейнерите с тризинол.

Само да натиснеше един бутон, и можеше да възпламени взривните устройства когато му хрумнеше.

Мърсиър обядваше с президента в семейната трапезария на Белия дом. Беше благодарен на шефа си, че, за разлика от предшествениците си, предлагаше коктейли преди пет часа следобед. Вторият „Роб Рой“ беше дори по-вкусен от първия, макар да не вървеше много със солзбърийския стек.

— Последните разузнавателни данни говорят, че руснаците са придвижили още една дивизия до индийската граница. С нея стават десет — достатъчно за нашественическа армия.

Президентът погълна лакомо парче варен картоф и рече:

— Момчетата в Кремъл доста се опариха с нахлуването в Афганистан и Пакистан. И сега на ръцете им легна пълноправно мюсюлманство, което се изсипа в Матушка Русия. На мен обаче ми се ще да нахлуят в Индия. Това ще е повече от очакванията ни.