— Да не би срещата им да е била нагласена?
— Така изглежда. От ФБР са разпознали Шоу при пристигането му от Англия. Обичайна процедура, когато служител от посолството посреща гости от отвъд океана. Шоу бил съпроводен до самолет, пътуващ за Лос Анджелис. Там Греъм Хъмбърли, известен богаташ, фигуриращ във ведомостта на британското разузнаване, дал прием.
— Значи капитан Милиган се е раздрънкала за договора.
Мун сви рамене.
— Никой не я е предупредил да си държи езика зад зъбите.
— Но преди всичко, как са надушили, че знаем за договора?
— И ние нямаме представа — призна Мун.
Президентът прегледа набързо доклада за Шоу.
— Странно е, че англичаните са поверили задача от такъв мащаб на човек, наближаващ седемдесетте.
— На пръв поглед изглежда, че МИ-6 са придали на търсенето ни на договора второстепенно значение. Но като се позамисли човек, може да се окаже, че Шоу наистина е съвършеният избор за работа под прикритие. Ако капитан Милиган не го беше разпознала, ние едва ли бихме го свързали с английското разузнаване.
— От времето, когато е действал Шоу, времената са се променили. Той може и да не се чувства на място с тази задача.
— Не бих залагал на това — отвърна Мун. — Човекът съвсем не е изкуфял. Следи всяка наша стъпка.
Президентът остана напълно неподвижен за известно време, после заговори:
— Излиза, че нашият грижливо пазен в тайна план е разкрит.
— Да, сър — кимна с мрачен израз Мун. — Вероятно до няколко дни, или дори часове, на „Ошън венчърър“ ще му бъде наредено да напусне Сейнт Лорънс. Залозите са прекалено големи за англичаните, за да допуснат, че няма да намерим договора.
— Тогава да смятаме „Емприс ъв Айрланд“ за изгубена кауза.
— Освен ако… — каза Мун, сякаш изговаряйки гласно мислите си. — Освен ако Дърк Пит не открие договора за малкото останало време.
Пит наблюдаваше екраните, които изобразяваха как спасителният екип си върши работата върху разбития кораб. Като лунни обитатели със забавени движения, облечените в специални водолазни костюми ДЖИМ, поставяха внимателно пироксона върху горната надстройка. Те работеха удобно в съчленените си обвивки, изравняващи атмосферното налягане с това на сушата, въпреки че бяха подложени на натиска на налягане от седемдесет и пет паунда на квадратен инч. Пит се обърна към Дъг Хоукър, който извършваше фина настройка на един от мониторите.
— Къде е дълбоководната подводница?
Хоукър вдигна глава и огледа морската карта, спускаща се от записващото устройство на един хидролокатор.
— „Сафо I“ плава на двайсет метра от левия борд на „Емприс“. Наредих на екипажа й да патрулира четиристотинметровия периметър около потъналия кораб, докато се приготвим да разчистваме отломките.
— Добре си го измислил — рече Пит. — Някакви следи от нашественици?
— Никакви.
— Е, този път поне ще сме готови да ги посрещнем.
Хоукър сви рамене в знак на съмнение.
— Не разполагам със съвършена детекторска система. Видимостта е много ниска и камерите не могат да виждат надалече.
— А хидролокаторът със странично сканиране?
— Неговите датчици покриват триста и шейсет градусов обхват до триста метра, но пак няма гаранции. Човешкото тяло се вижда като страхотно малък обект.
— А някакви кораби да кръстосват по повърхността?
— Преди десет минути мина един петролен танкер — отвърна Хоукър. — А сега откъм реката се задава нещо като шлеп за боклук, теглен на буксир.
— Вероятно е тръгнал да изхвърли товара си в залива — предположи Пит. — Няма да е излишно, ако го държиш под око.
— Готови за запалване! — разнесе се гласът на Руди Гън, който наблюдаваше мониторите и говореше в микрофона на наушните си слушалки.
— Добре, кажи на водолазите да изчезват оттам — нареди Пит.
В командния пункт влезе Хайди. Беше облечена с работен комбинезон от светлокафяво рипсено кадифе и крепеше внимателно пред себе си поднос с десет димящи чаши кафе. Започна да ги раздава първо на инженерите и последната чаша поднесе на Пит.
— Изпуснах ли нещо? — попита го тя.
— Идваш тъкмо навреме. Готови сме за първото запалване на горелката. Стискай палци да сме сложили точното количество пироксон на точното място.
— Какво ще стане, ако не сте улучили количеството?
— Ако не е достатъчно, няма да постигнем нищо. Ако сме сложили повече, едната половина на кораба ще хлътне и това ще ни отнеме дни работа, за което нямаме време. Ще е все едно че сме екип по разрушаване на сгради, които събарят етаж по етаж. Взривните устройства трябва да бъдат поставени на стратегически места, за да може вътрешната конструкция да рухне върху предварително определена площ.
Читать дальше