Клайв Къслър - Нощно издирване

— Ние не можем да седим като зрители и да не бъдем в бойна готовност.

— О, бихме могли да раздрънкаме оръжия и да произнасяме пламенни речи в Обединените нации, като изобличаваме поредния пример за комунистическа агресия. И още, да изпратим няколко авионосци в Индийския океан, да обявим ново търговско ембарго.

Мърсиър бодна от салатата си.

— С други думи, ще правим същото, както досега. Ще стоим отстрани и ще наблюдаваме…

— … как руснаците сами копаят гроба си — прекъсна го президентът. — Да се нахлуе в територия с население от седемстотин милиона души, които живеят в бедност, е все едно „Дженерал мотърс“ да купи голям процъфтяващ бранш. Повярвай ми, руснаците ще загубят, като спечелят.

Мърсиър не се съгласи с президента, макар дълбоко в себе си да допускаше, че главата на нацията вероятно е прав. Той смени темата, като мина на друга, засягаща по-вътрешни въпроси.

— Квебекският референдум за пълна независимост ще се проведе следващата седмица. След пълните поражения през осемдесета и осемдесет и шеста, третият път може да се окаже успешен.

Президентът изглеждаше напълно равнодушен, докато загребваше с пълна вилица от граха.

— Ако французите си мислят, че пълният суверенитет води към утопия, чака ги горчиво разочарование.

Мърсиър реши да направи сондаж и подхвърли:

— Можем да попречим, като приложим сила.

— Никога не се предаваш, нали, Алън?

— Меденият месец свърши, господин президент. Въпрос е само на дни, преди конгресната опозиция и медиите да започнат да ви определят като нерешителен водач. Пълна противоположност на надеждите, които давахте по време на изборната кампания.

— Само защото не искам да воювам със Средния изток или да изпращам войски в Канада ли?

— Има и други мерки, не толкова драстични, които да говорят за решителност.

— Не виждам причина да се дава дори една американска жертва заради намаляването на влиянието ни над петролен залеж в пустинята. Колкото до Канада, нещата ще се разрешат от само себе си.

Мърсиър неочаквано го запита без заобикалки:

— Защо искате да има разделена Канада, господин президент?

Върховният глава го погледна със студенина в очите.

— Така ли мислиш? Че искам да видя една разпокъсана съседна държава, в която цари хаос?

— А какво друго да мисля?

— Имай ми доверие, Алън. — Изражението на президента стана по-дружелюбно. — Имай доверие в онова, което се каня да направя.

— Как, като не знам какво е то? — отвърна смутен Мърсиър.

— Отговорът е прост — рече президентът с лека тъга в гласа. — Правя всичко възможно да спася критично болните Съединени щати.

Новината положително беше лоша. От навъсеното лице на Харисън Мун президентът разбра, че не може да е друга. Той отмести настрана листа с написаната реч, която редактираше, и се облегна назад на стола.

— Имаш вид на човек с проблеми, Харисън.

Мун сложи папка върху бюрото му.

— Опасявам се, че англичаните са разкрили тайните ни планове.

Президентът отвори папката и погледът му падна върху голяма лъскава снимка на мъж, гледащ в обектива.

— Току-що пристигна от „Ошън венчърър“ — уточни Мун. — Подводният проучвателен апарат тъкмо проникнал във вътрешността на потъналия параход и бил задигнат от двама непознати водолази. Малко преди връзката да бъде прекъсната, на мониторите се появило това лице.

— Кой е той?

— От двайсет и пет години насам носи името Брайън Шоу. Както ще прочетете в доклада, той е бивш английски таен агент. Досието му е интересно четиво. Добил доста голяма слава през петдесетте и началото на шейсетте години. Станал прекалено известен, за да продължи дейността си и нямало как да се оттегли, без някой руски агент от тяхното подразделение за политически убийства СМЕРШ да го издебне и да го пречука. Маската му, както се говори в разузнавателните среди, била свалена. Това наложило да се оттегли на уединено място. Английските тайни служби погребали предишната му самоличност, като го обявили за убит при изпълнение на задача в Уест Индия.

— Как успя да набавиш толкова бързо данни за него?

— Капитан трети ранг Милиган е на борда на „Ошън венчърър“. Разпознала го от екраните на мониторите. ЦРУ проследи истинската му самоличност по файловете си.

— Тя е познавала Шоу?! — изуми се президентът.

Мун кимна и допълни:

— Запознала се с него преди месец на прием в Лос Анджелис.

— Мислех, че е отплавала с кораба им.

— Изпортихме работата. На никого от нас не му мина през ума да провери факта, защо корабът им получил нареждане да престои три дни в Лонг Бийч. Освен това никой не ни каза, че не трябва да й се разрешава да слиза на брега.