Клайв Къслър - Нощно издирване

— Твърде е възможно — отвърна с лека усмивка Пит. — При условие че похитителите не дръпнат щепсела на Бебето.

Когато двамата се върнаха в командния пункт, завариха там особена атмосфера — тежка, остра и почти наелектризирана. Хайди седеше на стол и трепереше, лицето й нямаше никакъв цвят, погледът й беше празен. Един млад компютърен техник й подаваше чаша с бренди и я увещаваше да го изпие. Тя изглеждаше така, сякаш беше видяла трети призрак за деня.

Хоукър и другите трима инженери се бяха навели над електрическото табло и проверяваха редиците от изгасналите индикаторни лампи, като безрезултатно пробваха бутоните и превключвателите. На Пит му стана ясно, че всички връзки с АТР са прекъснати.

Хоукър вдигна поглед при появата на Пит.

— Искам да ти покажа нещо интересно.

Пит кимна към Хайди.

— Какво й има?

— Видя нещо, от което направо й призля.

— На мониторите ли го видя?

— Да, точно преди предаването да прекъсне — поясни Хоукър. — Хвърли им и ти един поглед, като превъртя видеолентата.

Пит започна да наблюдава екраните. До него застана да гледа и Гън. На тъмните екрани бавно се появи светлина и тримата видяха още веднъж как АТР се показва над обляната в слънце водна повърхност. После ярката светлина отслабна и замига на чести интервали.

— Това е моментът, когато Бебето бива измъкнато от водата — отбеляза Пит.

— Да — потвърди Хоукър. — Сега идва следващото действие.

По екраните на мониторите минаха хоризонтално една след друга няколко изкривени линии, след което лявата внезапно изчезна.

— Кьопави гадове! — изнегодува с тъга в гласа Хоукър. — Много им разбира главата от чувствителен апарат! Изпуснаха Бебето на лявата му камера и счупиха кинескопа за цветно изображение.

В този момент булото се отдръпна назад и дойде на фокус. Сега можеше ясно да се види каква е материята.

— Пластмаса! — възкликна Гън. — Тънък лист матова пластмаса.

— Това е обяснението за протоплазмата — каза Пит. — Ето ги и съседите ви призраци.

Две фигури в гумени водолазни костюми бяха коленичили и изучаваха АТР.

— Жалко, че не можем да видим лицата им под маските — рече Гън.

— Ей сега ще видиш и лице — каза Хоукър. — Гледай.

В обхвата на обектива се показаха два крака във високи ботуши и панталони „Деним“. Притежателят им спря зад водолазите, наведе си и се вторачи в обектива. Носеше пуловер в английски военен стил с кожени кръпки на раменете и лактите. На главата си имаше плетена шапка, килната небрежно на една страна; прошарената му коса на слепоочията беше сресана грижливо над ушите. На възраст е някъде между шейсет и шейсет и пет годишен, прецени Пит, от типа хора, които изглеждат по-възрастни от годините си.

Лицето му имаше сурови, самоуверени черти, присъщи на мъжете, склонни да рискуват. Тъмните му очи гледаха с безпристрастния интерес на снайперист, който се взира през мерника на телескопа в набелязаната си жертва.

Изведнъж очите на мъжа леко, почти незабележимо се разшириха и напрегнатият израз на лицето му премина в гняв. Той изкриви устни, изричайки беззвучно нещо и мигом изчезна от поглед.

— Не мога да чета по устни — обади се Пит, — но мисля, че каза „Глупаци такива!“.

После върху АТР бе метнато нещо като насмолен брезент и мониторите угаснаха за последен път.

— Това е всичко, което Бебето е записало — рече Хоукър. — Връзката се загуби минута след като ония разбиха електрическата схема.

Хайди стана от стола и запристъпва като в транс. Посочи към замлъкналите монитори и с треперещи устни едва чуто пророни:

— Аз го познавам… Знам кой е… мъжът от екрана.

Доктор Отис Коли пъхна цигара „Дю Морие“ в цигаре с позлатен връх, захапа мундщука и я запали. После продължи да ръчка дълбоко през отворите за регулиране в електронното сърце на АТР.

— Адски находчиви са тия американци — рече той, смаян от видяното. — Чел съм научни статии за това чудо, но никога не съм го виждал отблизо.

Коли, директорът на Квебекския институт по морско инженерство, беше нает от Анри Вийон. Той беше същинска горила — с гръден кош като буре и закръглено лице с гъсти вежди. Бялата му коса се спускаше под яката, а мустаците под тънкия полегат нос като че ли бяха подстригвани с ножица за стригане на овце.

До Коли стоеше Брайън Шоу с помръкнало от безпокойство лице.

— Какво е това според теб?

— Гениално творение на технологията — отвърна Коли с тона на младеж, погълнат от страница на „Плейбой“. — Данните на видимото изображение постъпват и се изпращат посредством ултразвукови вълни на плаващата база, където се кодират и усилват от компютри. След това получените образи се пренасят на видеолента с удивителна яснота.