Клайв Къслър - Нощно издирване

— Винаги ми е приятно да имам красива публика.

Тя се усмихна на комплимента и отвърна:

— Такава премиера не е за изпускане.

Хоукър се обърна отново към таблото и мигом се вглъби в работата си.

— Мина двайсет и пет метра — заговори той монотонно, сложил дясната си ръка върху ръкохватка за управление. — Температурата на водата нула градуса.

— Извърти Бебето навътре от кърмата — нареди Пит.

— Разбрано.

На петдесет метра на цветните видеоекрани се появи речното дъно — мрачно, бозаво на цвят, лишено от всякакъв животински свят, с изключение на някой и друг краб 9 9 Краб — морски рак с къса опашка. — Б.р. и пръснати тук-там бурени. На силната светлина от АТР видимостта беше малко над три метра.

В горния край на екрана се появи тъмно очертание, което постепенно започна да увеличава формата си, докато накрая съвсем ясно се видяха огромните му шенкелни болтове.

— Чудесно чувство за посока имаш — обърна се Пит към Хоукър. — Докара го право върху кормилото.

— Нещо друго се появява — съобщи Гън. — Май ще се окаже витло.

Четирите бронзови работни лопатки, които някога са движили толкова пъти 14 000-тонния параход от Ливърпул до Квебек и обратно, сега минаха покрай очите на камерите с погребална скорост.

— Дълго е около шест метра от връх до връх — прецени Пит. — Трябва да тежи най-малко трийсет тона.

— „Емприс“ беше плавателен съд с два гребни винта — обади се с тих глас Хайди. — Единият — откъм левия борд, беше изваден през хиляда деветстотин шейсет и осма година.

Пит се обърна към Хоукър.

— Вдигни апарата с петнайсет метра и го насочи напред покрай лодъчната палуба на десния борд.

Дълбоко под краката им малкият подводен съд се подчини на импулсните си команди и заплува над кърмовата бордна ограда, минавайки на косъм от флагщока, на който навремето се е веело знамето на „Емприс“.

— Задната мачта е паднала — отбеляза равнодушно Пит. — Както ми изглежда и такелажът го няма.

След малко се видя и лодъчната палуба. Няколко от лодбалките висяха празни, а другите все още държаха в подложките си спасителните лодки, застинали за вечността. Вентилаторите, чиято светлобежова боя бе отдавна излющена, стояха замлъкнали на мястото си, докато от двата комина нямаше и следа — още преди десетилетия се бяха прекатурили в утайката на дъното.

Минаха няколко минути, без никой да проговори. Всички като че ли се бяха пренесли в миналото и се бяха смесили със стотиците изплашени мъже, жени и деца, които са се струпвали безпомощни по палубите, чувствайки как параходът потъва под краката им с изумителна бързина.

Сърцето на Хайди биеше силно в гърдите й. Водорасли, заплетени в ръждясалия корпус, се полюшваха напред-назад от речното течение. Тя неволно потрепери и притисна ръце една в друга, за да укроти тръпките.

Пръв Пит наруши тишината.

— Вкарай апарата в корпуса.

Хоукър извади носна кърпа от джоба си и избърса тила си.

— Двете горни палуби са разрушени — промълви той като пред олтар. — Не можем да проникнем вътре.

Пит разгърна чертежите на вътрешността на кораба върху масата за морски карти и проследи с пръст една линия.

— Спусни го до долната палуба за разходки. Би трябвало входът за фоайето на първа класа да е достъпен.

— Ама Бебето наистина ли ще влезе в кораба? — попита Хайди.

— То за това е направено — отвърна Пит.

— Като си помисля за всички тия мъртви хора там… струва ми се едва ли не светотатство.

— От половин век насам на „Емприс“ слизат всякакви водолази — обади се с кротък глас Гън, сякаш говореше на дете. — Музеите в Римуски са пълни с артефакти, извадени от вътрешността на разбития кораб. Освен това за нас е наложително да видим на какво ще се натъкнем, когато си пробием път…

— Проникнах! — прекъсна го Хоукър.

През следващите няколко секунди на мониторите се виждаха само няколко плаващи отломки. После светлинният източник на АТР падна върху ветрилообразна стълба. Усуканите въжета на перилата бяха останали на местата си, поддържани от подгизналите им подпорни колони. Персийският килим, украсявал някога долната площадка на стълбата, както и креслата и диваните, отдавна бяха изгнили.

— Мисля, че мога да преодолея кърмовия коридор — каза Хоукър.

— Влизай тогава — нареди му кратко Пит.

Докато АТР се промъкваше през отломките, вратите на пътническите кабини се изнизваха покрай камерите му като призрачна процесия. След десетина метра коридорът изглеждаше свободен и те направиха оглед на една от кабините. От луксозното удобство, с което беше известен злощастният параход, бяха останали само жалки остатъци. Широките, разположени едно над друго легла и резбованите гардероби отдавна се бяха предали на опустошителните действия на безмилостната вода.