Клайв Къслър - Нощно издирване

— Каква е следващата крачка?

— Ще спуснем един малък подводен апарат за търсене от разстояние, снабден с камери, който ще проучи вътрешността на „Емприс“. Видеоданните от него ще се препредават към нашите монитори и ние ще ги изследваме и анализираме.

— Под какъв ъгъл лежи корабът?

— Четирийсет и пет градуса на десния борд.

Хайди сбърчи чело.

— Ама че лош късмет!

— Защо?

Тя започна да разполага книжата върху масата. Някои бяха доста обемисти и трябваше да се разгънат.

— Преди да ти отговоря, виж това копие на списъка на пътниците, намиращи се на борда на „Емприс“ при последното му отплаване. Отначало помислих, че съм ударила на камък, когато не открих името на Харви Шийлдс сред пътниците на първа класа. После ми мина през ума, че той може да е пътувал в по-долна класа, за да не бие на очи. Повечето презокеански лайнери са предлагали луксозно обзавеждане и във втора класа за заможни, но пестеливи ексцентрици или високопоставени държавни чиновници, които са предпочитали да прекосяват океана, като останат в сянка. И точно там го намерих. Горна палуба Д, кабина четирийсет и шеста.

— Браво на теб! Намерила си игла в купа сено. Сега няма да е нужно да нарязваме кораба на парчета.

— Това е добрата новина — продължи Хайди. — Следва лошата.

— Дай да я чуем.

— „Сторстад“, норвежкият кораб за превозване на въглища, който потопил „Емприс“, ударил лайнера в средата на десния му борд, точно между комините, и пробил клинообразна дупка, широка близо пет метра и висока петнайсет метра. Носът на товарния кораб се врязал в помещението на котлите под водолинията, точно над което се намирали второкласните помещения.

— Искаш да кажеш, че „Сторстад“ е смачкал кабината на Шийлдс ли?

— Трябва да очакваме най-лошото. — Хайди разгъна върху морските карти копие на плана на „Емприс ъв Айрланд“ и посочи с върха на молива си малко кръгче. — Номер четирийсет и шест е била външна кабина на десния борд. Значи се е паднала или съвсем близо, или точно в средата на мястото на удара.

— Може би това обяснява защо не е било намерено тялото на Шийлдс.

— Сигурно е бил направо смазан, докато е спял.

— Защо е „лош късмет“, като ти казах под какъв ъгъл лежи „Емприс“?

— Крен от четирийсет и пет градуса на десния борд поставя кабината на четирийсет и шест градуса в речното корито — отвърна Хайди. — Това предполага, че цялата й вътрешност е заровена под речната утайка.

— Значи отново сме в изходна позиция. Утайката може и да е запазила защитната обвивка на договора, но пък ще ни затрудни да го открием.

Хайди наблюдаваше мълчаливо как Пит бавно тупка с пръсти по масата, докато умът му прехвърляше данните пред него. Дълбоките му зелени очи гледаха разсеяно.

Тя се пресегна и докосна ръката му.

— За какво мислиш?

— За „Емприс ъв Айрланд“ — отвърна тихо Пит. — За забравения от света параход. Гробницата на хиляди хора. Един бог знае какво ще открием, когато проникнем в него.

— Надявам се, нямате нищо против, че поисках веднага да ви видя — каза президентът, излизайки от асансьора.

— Никак дори — отвърна Сандекър без нотка горделивост. — Всичко е подготвено. Заповядайте оттук.

Президентът направи знак на хората от тайните служби да чакат до асансьора, после последва адмирала по застлания с килим коридор до голяма портална врата от кедрово дърво. Сандекър отвори едното крило и се отдръпна настрана.

— Заповядайте, господин президент.

Помещението беше кръгло, а стените — облепени с тъмночервен плат. Прозорци нямаше, единствената мебел беше голяма маса във форма на бъбрек, поставена точно в средата. Плотът й се осветяваше от два горни прожектора — син и зелен. Президентът се приближи и спря поглед върху предмет, дълъг деветдесет сантиметра, който лежеше върху фин пясък.

— Значи така изглежда той — каза президентът с благоговение в гласа.

— Да, така изглежда гробът на „Емприс ъв Айрланд“ — потвърди Сандекър. — Нашият миниатюрен модел е направен по видеоснимки, препредадени от „Ошън венчърър“.

— А това ли е спасителният кораб? — посочи президентът друг модел, който висеше върху прозрачна пластмасова поставка на около трийсет сантиметра над „Емприс“.

— Да, моделите са в точна пропорция един към друг. Разстоянието между тях показва дълбочината от повърхността до морското дъно.

Президентът огледа отново модела на „Емприс“, после поклати глава от удивление.