Клайв Къслър - Нощно издирване

— С ацетиленови горелки, нали?

— С пироксон.

— За пръв път го чувам.

— Това е запалителна субстанция, която може да гори под вода с невероятно висока температура при предварително определено времетраене. След като пироксонът бъде допрян до мястото, което трябва да се среже, той се възпламенява чрез електронен сигнал. При температура три хиляди градуса по Целзий той ще стопи всяка бариера по пътя си, включително скала.

— Трудно е да си го представи човек.

— Ако имате още въпроси, на ваше разположение съм…

Президентът махна с ръка видимо доволен.

— Не, удовлетворен съм. Вие и вашите хора вършите забележителна работа.

— Дори да не намерим договора, поне ще знаете, че сме направили всичко, което технически е било възможно.

— Да разбирам ли, че не храните големи надежди?

— Откровено казано, господин президент, мисля, че шансът ни е толкова, колкото на синигер в човката на ястреб.

— А какви са ви предположенията за договора в „Манхатън лимитид“?

— Ще се въздържа от всякакви изказвания, докато не открием влака.

— Е, поне вече съм наясно с плановете ви — усмихна се президентът.

Сандекър изведнъж доби навъсен вид.

— Сър, имам един въпрос.

— Слушам ви.

— Мога ли най-почтително да ви попитам, за какъв дявол е всичко това?

Сега президентът на свой ред се навъси.

— Ненапразно питате, адмирале, но единственото, което ще ви кажа, е, че този план е налудничав — отвърна той със злорад израз в очите. — Най-налудничавият план, замислян някога от президент на Съединените щати.

Странно бръмчене наруши тишината в тъмнозелените дълбини на река Сейнт Лорънс. После един тънък лъч ярка синкава светлина проряза студената вода и бавно започна да увеличава размерите си, докато накрая се превърна в голям правоъгълник. Привлечени от ослепителната светлина, пасаж от любопитни риби заплуваха към него в лениви кръгове и изглежда, не обръщаха внимание на размазаните сенки, които се движеха вълнообразно над тях.

В огромния кладенец в средата на „Ошън венчърър“ група инженери подготвяха подводен апарат за търсене от разстояние, който висеше на кабел от малък кран. Един от мъжете нагласяваше блоковете му със светлинните източници за трите камери, а друг свързваше акумулаторното електрозахранване.

Апаратът за търсене от разстояние имаше форма на разтеглена сълза, с дължина само деветдесет сантиметра и диаметър двайсет и пет сантиметра в най-широката си част, без никаква издатина по гладката му титанова обшивка. Управлението и движението му ставаше чрез малък хидроежектор с регулируеми хидравлични двигателни преобразуватели.

Хайди стоеше на ръба на кладенеца и наблюдаваше рибите на дъното му.

— Странно е това чувство — обади се тя, — да гледаш вода вътре в кораба и да се чудиш защо не потъваме.

— Защото стоиш на метър и двайсет над повърхността на реката — отвърна й с усмивка Руди Гън. — Докато водата не проникне под водолинията, ние ще се задържим отгоре.

Един от инженерите махна с ръка.

— Готово е.

— А няма ли да има основен кабел за електронно управление? — попита Хайди.

— Бебето реагира на далечни звукови импулси на разстояние до пет километра под водата — поясни накратко Гън.

— Бебе ли го наричаш?

— Ами нали обикновено е все подмокрено — вметна през смях Пит.

— Зрели мъже с детински хумор! — заклати глава Хайди.

Пит обърна глава към кладенеца.

— Водолазът да се спуска — нареди той.

Мъж, облечен в термичен водолазен костюм, нагласи маската си за изравняване на налягането и се изхлузи надолу от ръба на кладенеца, като същевременно направляваше и спускания заедно с него АТР. Когато стигна под кила на „Венчърър“, той пусна подводния апарат.

— А сега да идем в командния пункт и да видим какво става долу — каза Пит.

След няколко минути те вече наблюдаваха монтираните един до друг три различни проекционни екрана. На отсрещната страна на помещението неколцина техници наблюдаваха кръглите дискове и отбелязваха показанията на уредите в бележници. До другата стена редица от компютри започнаха да записват получаваните данни.

Пит представи Хайди на един весел, пълен мъж с къдрава червеникава коса и лунички по лицето, който й се усмихна широко, разкривайки всичките си зъби.

— Дъг Хоукър, запознай се с Хайди Милиган — каза Пит, без да съобщава ранга й. — Дъг се явява майката на Бебето.

Хоукър се надигна почтително от стола си, поставен пред голямо командно табло, и се ръкува с нея.