Клайв Къслър - Нощно издирване

Пътуването във времето минаваше мъчително бавно. На АТР му отне два часа, докато се вмъкне в общия салон.

— Къде сме? — попита Гън.

Пит погледна отново чертежите.

— Би трябвало да приближаваме входа на главния салон за хранене.

— Да, ето го — възбудено посочи Хайди. — Големият портал вдясно на екрана.

Пит погледна към Гън.

— Заслужава си да проверим. Според чертежите кабината на Шийлдс се намира точно под него на долната палуба.

Светлинните лъчи на АТР заиграха по огромното помещение, хвърляйки неуловими сенки отвъд колоните, които поддържаха останките от украсените със скулптури тавани на нишите за хранене. Единствено овалните огледала по стените, покрити с десетилетен слой тиня, свидетелстваха безмълвно за разкошната обстановка, в която с удоволствие са се хранили пътниците.

Изведнъж в периферията на светлинните лъчи се забеляза помръдване.

— Какво е това, по дяволите? — изтърси Гън.

Всички се вторачиха като омагьосани в етерния облак, който заплува в обсега на камерата.

За момент той като че ли увисна във водата, само размазаните му ръбове помръдваха със забавени движения. После към АТР се приближи една човешка форма, обгърната като в млечнобяло, полупрозрачно було — безплътна форма, наподобяваща два фотографски негатива, насложени един върху друг, за да се получи двойно експониране.

Хайди се смълча, кръвта й се смрази. Хоукър седеше като къс гранит пред командното табло, смаян от неверие. За най-голяма изненада обаче Гън наклони глава на една страна и започна да изучава явлението с хладнокръвието на хирург, който съзерцава рентгенова снимка.

— И в най-смелите си мечти — заговори той с дрезгав глас — не съм си представял, че наистина ще видя призрак.

Видимото спокойствие на Гън не заблуди Пит. Той забеляза, че дребният мъж е почти в състояние на шок.

— Изтегли обратно Бебето — каза той на Хоукър с равен тон.

Преборвайки се със страх, който никога дотогава не бе изпитвал, Хоукър събра сетивата си и размърда пръсти по превключвателите на таблото. Отначало полюшващата се форма се оттегли назад, после започна отново да увеличава размерите си.

— О, господи! Тръгва след нас — прошепна Хайди.

Един бърз поглед на напрегнатите смаяни лица говореше, че умът на всекиго проумяваше едно и също нещо.

— За бога, какво става? — изграчи Гън.

Никой не отговори, никой в командния пункт не притежаваше способността да отрони дума. Никой, освен Пит.

— Завърти Бебето и го изтегли оттам, бързо! — рязко нареди той.

Хоукър се насили да откъсне поглед от неземната гледка и превключи мощността на положение „пълна“.

Малкият проучвателен подводен съд не беше предназначен за бързо движение. На максимално положение хидравличните му преобразуватели можеха да го придвижват едва с три възела. Той започна плътно обръщане. Камерите в носовата част минаха покрай зеещите илюминатори, просветвайки зловещо на идващата от надводната филтрирана светлина и се изнизаха покрай огледалните повърхности, които вече не отразяваха нищо. 180-градусовата маневра като че ли продължи цяла вечност.

Но се извърши твърде късно.

Над прага на портала на общия салон се плъзна втора полупрозрачна сянка, чиито разперени безплътни ръце махаха подканващо.

— По дяволите! — изруга Пит. — Още един се появи!

— Какво мога да направя. — Гласът на Хоукър прозвуча умоляващ, дори с нотки на отчаяние.

Щеше да е слабо казано, че Пит отделяше пълно внимание към всеки от присъстващите в командния пункт. Те до един изпитваха благоговение пред пълната му съсредоточеност. И полека-лека започнаха да си обясняват защо адмирал Сандекър го ценеше толкова високо. Ако имаше човек, който да се намира на подходящо място в подходящия момент, то това беше Дърк Пит, който сега стоеше на палубата на спасителен кораб и даваше команди за щурмуване на свръхестественото.

Дори век да имаха на разположение, пак нямаше да могат да отгатнат мислите, които минаваха през ума му. Единственото, което разчитаха в изражението му, беше, че гневът му бе изместен от дълбок размисъл.

— Блъсни тази твар! — кимна Пит на Хоукър.

Настроението в командния пункт мигом се промени. Всички зачерпиха сили от Пит. Страхът им постепенно премина в нарастваща решителност да покажат, че онова, което въображението бе извикало в съзнанието им, са мъртви души, витаещи в гниещия презокеански лайнер.

АТР се прицели точно в целта и удари призрачната бариера в рамката на порталната врата. Отначало като че ли не се забеляза съпротивление. Размазаната фигура се отдалечи, но после пак заплува към малкия апарат и го обгърна с булото си. Всички камери загубиха фокус и мониторите проектираха само размазани сенки.