Клайв Къслър - Нощно издирване

— Ще се окаже, че нашите домакини не са безплътни — отбеляза с разговорлив тон Пит.

— Бебето не откликва на командите — извика Хоукър. — Механизмите за управление реагират така, сякаш са потопени в овесена каша.

— Дай тласкащите устройства на заден ход.

— Не става — поклати глава Хоукър. — Каквито и да са тия същества, те обездвижиха апарата.

Пит се приближи до командното табло и се вторачи в уредите над главата на Хоукър.

— Защо показателят за направлението трепти?

— Ами ония като че ли се борят с Бебето — отвърна Хоукър. — Струва ми се, че се опитват да го завлекат нанякъде.

Пит стисна рамото му.

— Изключи всички системи, освен камерите!

— А осветлението?

— И него изключи. Нека тия деспотични призраци си мислят, че са извадили от строя захранващия източник на Бебето.

Мониторите започнаха да избледняват, докато накрая екраните се затъмниха напълно. Изглеждаха студени и безжизнени, само от време на време през тях преминаваше слабо, неопределимо движение. Ако в командния пункт влезеше чужд човек, той щеше да определи всички като душевно неуравновесени — да се видят група хора, които са се вторачили в тъмни телевизионни екрани, това е мечтата на всеки психолог.

Десетте минути станаха двайсет, двайсетте — трийсет. Не настъпи никаква промяна. Мрачно предчувствие увисна във въздуха. Нищо и пак нищо. Тогава много бавно, толкова бавно, че отначало никой не забеляза нищо, екраните започнаха да просветват.

— Как си обясняваш това? — обърна се Пит към Хоукър.

— Няма начин да ти кажа. Без захранване не мога да разчета системите.

— Задействай уредите, но само за миг, колкото компютрите да запишат данните.

— Имаш предвид за микросекунди.

Хоукър побутна напред превключвателя и сръчният му пръст подаде за миг скорост на системата за обработка на данни. АТР получи желаните сигнали и ги върна обратно на компютрите, които на свой ред препредадоха показанията си по цифровите дискове на командното табло, преди превключвателят да бъде върнат на положение „ИЗКЛЮЧЕНО“.

— Местоположение четиристотин метра, посока на движение нула-двайсет-седем градуса, дълбочина тринайсет метра.

— Издига се — обади се Гън.

— Излиза на повърхността на близо четиристотин метра встрани от дясната кърма — потвърди Хоукър.

— Вече различавам и цвят — вметна Хайди. — Тъмнозелен, който прелива в тъмносин.

Мъглата пред обективите на камерите започна да трепти. После от видеоекраните блесна ярка оранжева светлина. Сега се откроиха и човешките форми — размазани, сякаш оживяха зад заскрежено стъкло.

— Горе имаме слънце — съобщи Хоукър. — Бебето е на повърхността.

Без да каже дума, Пит се втурна навън от помещението и по стълбата се качи на командния мостик. Грабна един бинокъл, който висеше до кормилото, и го насочи към реката.

Небето беше безоблачно и ранното утринно слънце се отразяваше във водата. Откъм морето духаше лек вятър и избутваше плитките бразди нагоре по течението на реката. Единствените плавателни съдове в полезрението му бяха един танкер, който плаваше от посоката на Квебек, и флотилия от пет риболовни кораба на североизток, движещи се ветрилообразно в различни направления.

Зад Пит застана Гън.

— Виждаш ли нещо?

— Не, закъснях — отвърна кратко Пит. — Бебето изчезна.

— Изчезна?

— Може би „отвлякоха го“ е по-точният израз. Вероятно някой от ония там риболовни кораби го е взел на борда си. — Той подаде бинокъла на Гън. — Предполагам, че е или онзи овехтял син траулер, или червеният, с жълтата кормилна рубка. Мрежите им висят така, че закриват палубите им и не може да се види какво става там.

Гън мълчаливо огледа водната повърхност. После свали бинокъла.

— Бебето е съоръжение за двеста хиляди долара! — разгневи се той. — Трябва да ги спрем.

— Опасявам се, че канадците няма да погледнат дружелюбно на чужд плавателен съд, който насилствено се качва на борда на техен кораб, плаващ в собствените им териториални граници. Последното нещо, от което има нужда президентът, е да се забърка някоя каша заради апарат, който може да бъде сменен за сметка на данъкоплатците.

— Това не е редно — измърмори Гън.

— Ще трябва да забравим за справедливото възмущение — отбеляза Пит. — Въпросите, пред които сме изправени са: кой и защо. Дали ония са просто крадливи спортуващи водолази, или са хора с точно определени мотиви?

— Камерите могат да ни ги разкрият — каза Гън.