Клайв Къслър - Нощно издирване

— Тази работа трябва да се пресече в зародиш. Не бива да ги допускаме да се доближават до „Емприс“.

Симс се изкашля.

— Но как… по кой начин, сър?

— Време е да кажем на канадците какво са предприели американците. Ще им предложим нашето съдействие съгласно законите на Британската общност. Ще изискаме от тях да отменят разрешението, което са дали на НЮМА да провежда операция в Сейнт Лорънс. Ако американският президент продължи да упорства с това безразсъдство, взривете останките от кораба и унищожете английското копие на договора.

— Ами американското копие потънало с влака? Не можем да им наредим да стоят далече от тяхна река.

Министър-председателят хвърли на Симс смразяващ поглед.

— Тогава ще трябва да помислите за нещо по-драстично, нали?

Май 1989 година

Отава, Канада

Вийон затвори папката и поклати глава.

— Глупости!

— Уверявам ви — настоя Брайън Шоу, — не са глупости.

— Какво означава всичко това?

— Точно това, което прочетохте в доклада — отвърна Шоу, гледайки Вийон право в очите. — Американците са предприели операция за изваждането на договор, според който им се дава цялата Канада.

— Досега не съм чувал за такъв договор.

— Малцина са чували. — Шоу замълча и запали цигара. — Веднага след изгубването на документите почти всички сведения, отнасящи се до преговорите, са били тайно унищожени.

— Какво доказателство имате, че американците наистина са на път да сложат ръка върху този договор?

— Тръгнах по една нишка в лабиринт. Тя ме отведе до един човек на име Дърк Пит, който заема висок пост в Националната агенция за подводни и морски изследвания. Наредих на служители от посолството ни да го следят зорко. Те разузнали, че той оглавява две експедиции — едната, за претърсване на мястото на река Хъдсън, където е потънал влакът на Есекс, и другата, за „Емприс ъв Айрланд“. Бъдете сигурен, господин Вийон, че той не е тръгнал да търси съкровище.

Вийон помълча за миг, после се извъртя на стола си и се наклони напред.

— С какво мога аз да ви помогна?

— Като начало бихте могъл да наредите на Пит и екипа му да стоят далече от Сейнт Лорънс.

— Това не мога да сторя — поклати глава Вийон. — Разрешението за спасителната операция мина по каналния ред. Да не ви обяснявам какво могат да направят американците, ако изведнъж им отнемем разрешителното — най-спокойно ще си отмъстят, като ни отнемат правото на риболов в техни води.

— Генерал Симс взе предвид тази мярка. Затова предложи друга възможност. — Шоу направи пауза и продължи: — Да унищожим останките от „Емприс“.

— Нима можете да го направите, без да се стига до неприятен инцидент?

— Да, при положение че стигна до потъналия параход преди Пит.

Вийон отново се облегна назад, обмисляйки хладнокръвно как лично да се възползва от сведенията, които Шоу му предостави. Погледът му се зарея из стаята и се спря на една от картините на стената, изобразяваща клипер, плаващ с издути от вятъра платна. Най-накрая подреди мислите си и рече:

— Разчитайте на пълното ми съдействие.

— Благодаря ви — отвърна Шоу. — Ще имам нужда от петима мъже, шлеп и съответното водолазно оборудване.

— Както и от подходящ човек, който да координира плановете ви.

— Имате ли предвид някого?

— Имам. Ще се погрижа той да влезе във връзка с вас. Полицай е и е добре обучен за този вид работа. Името му е Глай, инспектор Фос Глай.

Операцията по откриването на „Манхатън лимитид“ като че ли се закучи още от самото начало. Джордино се обезсърчи донемайкъде. Вече с четири дни изоставаше от обещания за себе си график.

След припряно натоварване на хора и съоръжения от пристана новият спретнат научноизследователски катер „Де Сото“, дълъг осемнайсет метра и специално проектиран от инженерите на НЮМА да плава по вътрешните водни пътища, най-сетне разпени речната вода и пое към недалечната си цел.

Кърмчията зорко следеше за шамандури и увеселителни корабчета. Главното му безпокойство обаче беше спадащият барометър и лекият дъжд, който пръскаше прозорците на кормилната рубка. Съчетанието им обещаваше първокласна буря до падането на нощта.

Когато се стъмни, лекото речно вълнение започна да хвърля пръски по носовата палуба на „Де Сото“. Внезапно от стръмните палисади, ограждащи брега, се разнесе воят на вятъра, чиято скорост от трийсет километра в час достигна над деветдесет. Бурният му пристъп избута бързодвижещия се катер от главния канал. Преди кърмчията буквално да впрегне всички мускули, за да го върне по курса му, плавателният съд бе изтласкан в плитките води, където се удари вероятно в залят от водата дънер и на дъното на лявата му носова част зейна шейсетсантиметрова дупка.