Клайв Къслър - Нощно издирване

— Имах предвид една жена.

— По някаква определена причина ли?

— Капитан трети ранг Хайди Милиган извърши предварителното проучване, свързано с договора. Знае пътя до архивите и не е нужно тепърва да бъде въведена в тесния ни кръг.

— Разумно предложение — отбеляза Мун замислен, — само че тя се намира някъде в Тихия океан.

— Обадете се на началника на военноморските сили и я върнете тук, при условие, разбира се, че имате тази власт.

— Имам тази власт, господин Пит — отвърна студено Мун.

— Точка трета. Едно от копията на договора е потънало с „Емприс ъв Айрланд“, който лежи под канадски води. Няма никакъв начин да запазим в тайна водолазните операции. Според съществуващите закони за изваждане на потънали плавателни съдове, длъжни сме да уведомим тяхното правителство, „Канадската тихоокеанска железопътна линия“, която притежава плавателния съд, и застрахователните дружества, изплатили застраховките.

Покорният израз на Мун се смени със самодоволство.

— По тази точка съм ви изпреварил. Всички необходими документи минаха по каналния ред. Вашето обяснение за прикритие е, че сте група археолози, търсещи артефакти, които ще бъдат реставрирани и дарени на американските и канадските морски музеи. По време на операцията обаче ще трябва да съберете голямо количество отпадъци, за да хвърлите прах в любопитните очи.

— Точка четвърта. Парите.

— Ще разполагате с щедра сума, докато свършите работата докрай.

Пит замълча за миг, заслушан в равномерното пърпорене на двигателя със 130 конски сили, преди да заговори отново. Слънцето се бе спуснало под върхарите на дърветата и той включи фаровете.

— Не давам никакви гаранции — рече той накрая.

— Разбрано.

— Как ще поддържаме връзка?

Мун извади писалка и написа нещо на гърба на програмата за търга.

— Можете да ме намирате на този телефон по всяко време на денонощието. Няма да се срещаме лице в лице отново, освен ако не изпаднете в неочаквано кризисно положение. — Той замълча и погледна Пит, опитвайки се да разгадае израза на лицето му. Но то беше непроницаемо. — Някакви други въпроси?

— Не — отвърна Пит, погълнат от мисли. — Нямам други въпроси.

В главата на Пит се въртяха стотици въпроси, но Мун не можеше да отговори на нито един.

Той се опита да си представи какво ли би могъл да намери под зловещите течения на реките Хъдсън и Сейнт Лорънс, но нищо не изплува в съзнанието му. Тогава се запита какво ли в този луд, неразгадаем план го караше да се впусне към неизвестното.

— Това е времето за решение.

Сандекър не говореше на никого определено, докато оглеждаше хидрографските карти, фотоувеличени дотолкова, че да покрият една цяла стена на оперативната зала на НЮМА. Той почука с кокалчето на показалеца си върху сектора, изобразяващ част от река Хъдсън.

— С „Манхатън лимитид“ ли ще се заемем първо… — попита той и посочи съседната карта, — или с „Емприс ъв Айрланд“? — Обърна се с лице към залата и обходи с поглед четиримата души, насядали около дългата маса. — Кой да има предимство?

Хайди Милиган, чието лице издаваше умора след дългия полет от Хонолулу, понечи да се обади, но се въздържа.

— Първо жените — подметна Ал Джордино захилен.

— Не съм специалистка, за да изразявам гласно мнение по изваждането на плавателни съдове — започна тя плахо, — но мисля, че корабът предлага по-добри възможности за откриване на четлив договор.

— Бихте ли изтъкнала аргументите си? — попита Сандекър.

— Преди ерата на въздухоплаването — впусна се в обяснения Хайди — дипломатическите куриери, пътуващи с презокеански кораби, са спазвали стандартната процедура да поставят документите между няколко пласта мушама, за да ги предпазят от намокряне. Спомням си случая с един куриер, в чийто труп, изхвърлен на брега шест дни след потъването на „Лузитания“, били намерени непокътнати важни документи.

Сандекър се усмихна и й кимна със задоволство. Щеше да е полезно да има такава жена сред тях.

— Благодаря ви, капитан. Дадохте ни първия лъч надежда.

Джордино се прозя. До късно през нощта Пит го бе запознавал с предстоящата задача и сега единственото, което можеше да прави, за да не заспи, беше да се прозява.

— Може би и Ричард Есекс да е увил копието в мушама — вметна той.

Хайди поклати глава.

— По-вероятното е да го е сложил в кожена пътна чанта.

— В такъв случай едва ли се е запазило — отбеляза Сандекър.